— Така ли? Откъде я познавате, докторке?
— От болницата. Преди четири години имахме една сестра с това име.
— Около един и шейсет, тъмни очи, дълга светлокестенява коса, стройна фигура и интересна походка?
— Искаш да кажеш сексапилна? — засмя се Роза.
— М-да, това исках да кажа — кимна Ървинг.
— Изглежда се касае за същото момиче — отбеляза Роза.
— Какво за нея? — запита Дейвид.
— Ами Джени е може би най-скъпо платената проститутка в Лос Анжелос. Притежава собствена къща с шест спални на Бевърли Хилс и ако искаш да я видиш, това става само по предварителна уговорка. Не ходи по хотелите. Има си изключителен списък от клиенти и ако искаш да се срещнеш с нея, трябва да чакаш може би две-три седмици. Работи само пет дни в седмицата.
— Ако я препоръчвате на съпруга ми — прекъсна го усмихната Роза, — по-добре би било да спрете дотук.
Ървинг се усмихна.
— Е, изглежда, че през една нощ, в началото на тази седмица, Морис Бонър й бил на гости и тя го обслужила. На другия ден той повикал, Джени за пробни снимки. Заснел цветни кадри по някакъв стар сценарий. След това разбрал, че е попаднал на нещо изключително. Решил да се възползва от резултата. Облякъл я в бяла коприна. Трябвало да се пресъздаде някаква ритуална религиозна сцена: когато тя излиза от водата в големия резервоар на Дванадесета сцена, човек може да види всичките й прелести. След два дни тези кадри стават най-търсените сред собствениците на домашни прожекционни зали. Бонър получава повече заявки за тях, отколкото Зелцник за „Отнесени от вихъра“.
Дейвид се сещаше само за един сценарий с ритуална религиозна сцена.
— Да си спомняш името на сценария? — запита той. — Не беше ли „Грешницата“?
— Възможно е.
— Ако е той, това е сценарият, който Корд поръча да се напише специално за Рина Марлоу, малко преди тя да умре.
— Не ме интересува за кого е писан — усмихна се Ървинг. — Трябва да видиш пробните снимки. Ще подскочиш. Аз ги гледах два пъти захласнат. Като всички други в залата.
— Ще ги видя утре — реши Дейвид.
— Аз също бих желала да ги видя.
Дейвид погледна Роза. Усмихна се. За пръв път проявяваше интерес към филмите.
— Ела утре в студиото към десет — каза той. — Ще ги видим заедно.
Дейвид завърза шнура на халата и седна на креслото до прозореца, загледан в океана.
Дочуваше течащата в мивката на банята вода и тихото тананикане на Роза, която си миеше лицето. Въздъхна. Поне тя беше щастлива с работата си. Един лекар не трябваше да води война на нерви, за да практикува професията си.
Вратата щракна зад него и той се обърна. Тя го загледа със замечтано изражение на лицето и спря на прага.
— Е, какво искаш да ми кажеш? — усмихна се той. — Карай да видим.
— Не, Дейвид — отговори тя с топлина в погледа. — Дълг на жената е да слуша своя съпруг и господар, когато той говори.
— Съвсем не се чувствам като господар.
— Какво не е в ред, Дейвид?
— Не зная — каза той и започна да й разказва цялата история, започвайки от срещата си с Шефилд същата нощ, когато му беше телефонирала в Ню Йорк. Тя пристъпи към него и сложи ръце върху главата му, като я притегли към гърдите си.
— Бедният ми Дейвид — прошепна съчувствено тя. — Толкова грижи.
Той изви лице към нея.
— Скоро ще трябва да взема решение — каза. — Какво мислиш, как би трябвало да постъпя?
Тя го загледа с блесналите си сиви очи. Почувства се силна и уверена, сякаш имаше корени дълбоко в земята.
— Каквото и решение да вземеш, Дейвид — промълви тя, — сигурна съм, че то ще бъде правилното за нас.
— Как „за вас“?
Тя се усмихна бавно. Тази новооткрита сила също бе характерна за жената. Гласът й беше нисък и щастлив:
— Ще си имаме бебе — каза тя.
16.
Яркото слънце ги удари в очите след мрака в залата. Мълчаливо се запътиха към кабинета на Дейвид в един от административните павилиони.
— Какво мислиш, Дейвид? — тихо запита тя. — Тази проба не те ли кара да съжаляваш, че си се оженил?
Той я погледна и се засмя. Отвори вратата на павилиона и минаха покрай секретарката към частния му кабинет. Дейвид заобиколи бюрото и седна зад него.
Тя се настани на кожения стол пред бюрото. Замисленият израз бе все още на лицето му. Тя си взе цигара и я запали.
— Какво мислиш за пробата? — запита той.
Тя се усмихна.
— Сега разбирам защо подлудява всички мъже — отвърна тя. — Начинът, по който дрехата бе прилепнала към тялото, когато излезе от водата, бе най-сексапилното нещо, което някога съм виждала.
— Остави сцената. Ако не беше част от пробата, какво би си помислила за нея?