— Корд някога да не е изпълнил обещание, което ти е дал?
— Не. Не е имал възможност кога да го стори. Аз имах договор. И сега, когато е на изтичане, не смятам да му се оставя.
— Ти си като вуйчо ми — въздъхна Дейвид. — Слушаше хора като Шефилд и свърши с дялове и договори вместо с филми. Така загуби собствената си компания. Сега ти правиш същото. Той не може да ти осигури договор, тъй като не контролира компанията и въпреки това ти му даваш писмено съгласие, като му отваряш възможност да я завладее. — Дейвид се изправи и каза ядосано. — Е, и какво ще правиш, глупак такъв, ако след като влезе контролът, ти каже, че не може да изпълни обещанието си?
— Но ние сме му нужни за работата. Кой ще му прави филмите, ако не съм аз?
— И вуйчо Бърни мислеше същото — отбеляза саркастично Дейвид. — Но работата си продължи и без него. Ще продължи и без нас. Шефилд винаги може да наеме някого, който да ръководи студиото вместо него. Шари от „Метро“ откога чака да се открие подобна работа. Мати Фокс от „Универсал“ ще се хвърли като пате във вода за нея. Тук би му било два пъти по-лесно отколкото там. — Дейвид седна рязко. — Все още ли мислиш, че не би могъл да ръководи компанията без нас?
Бонър го изгледа с пребледняло лице.
— Но какво мога да направя, Дейвид? Писмено съм дал съгласието си. Шефилд би могъл да ме даде под съд, ако се отметна.
Дейвид бавно изгаси цигарата.
— Доколкото си спомням — каза той, — ти приемаш да му продадеш всичките акции, които притежаваш, на петнадесети декември?
— Точно така.
— Ами ако се случи така, че в този ден притежаваш само една акция? — кротко попита Дейвид. — Продадеш ли му тази единствена акция, значи си спазил обещанието.
— Но това е следващата седмица. Кой би ми купил акциите дотогава?
— Джонас Корд.
— Ами ако не успееш да се свържеш с него навреме? Значи да загубя четири милиона долара. Ако предложа акциите на свободния пазар, цената им силно ще падне.
— Ще се погрижа да си получиш парите. — Дейвид се наведе през бюрото. — И, Морис — добави меко той, — още отсега можеш да започнеш да съставяш новия си договор.
— Четири милиона! — възкликна Ървинг. — Кой дявол те кара да мислиш, че мога да намеря толкова пари?
Дейвид се загледа в приятеля си.
— Хайде, Топлийка. Това е Tuchlas.
— Ами ако Корд каже, че не ги иска? — запита Ървинг, макар и с по-тих глас. — Тогава какво ще ги правя? Ще ги използвам за тоалетна хартия ли? — Той си задъвка пурата. — Ти си мой приятел, така да се каже. Но загазя ли в една такава сделка, не съм ничий приятел. Ще ме наричат покойния Ицхак Шварц.
— Не е чак толкова лошо.
— Не ми казвай колко е лошо — сряза го ядосано Ървинг. — От работа като моята човек не го уволняват.
Дейвид го изгледа.
— Съжалявам, Ървинг. Нямам право да настоявам да поемеш подобен риск — обърна се и тръгна към вратата.
Гласът на приятеля му го спря.
— Хей, почакай! Къде си тръгнал?
Дейвид впери поглед в него.
— Не ти ли рекох, че твърдо стоя зад теб? — попита Ървинг.
Обилните, едри гърди на вуйна Мей се поклащаха възмутено.
— Като роден баща ти беше вуйчо ти Бърни — каза тя с пискливия си прегракнал глас. — А ти беше ли му като син? Оцени ли какво стори за теб? Не. Дори веднъж, докато вуйчо ти Бърни беше жив, не му каза поне едно благодаря. — Измъкна кърпичка от деколтето си и я допря до очите, двадесеткаратовият диамант на пръстена й проблесна като прожектор. — Само по божия милост твоята бедна Tante не прекарва последните си дни в някой приют.
Дейвид се облегна на неудобния стол. Усети хладината на нощта в огромната пуста стая на грамадната къща. Потръпна леко. Не знаеше дали от студ, или от начина, по който му действаше къщата.
— Искаш ли да ти запаля огън, Tante?
— Студено ли ти е, Дювидел? — запита го вуйна му Мей. Той сви рамене.
— Помислих, че може на теб да ти е станало студено.
— Студено? — повтори тя. — Твоята клета, стара Tante е свикнала да й е студено. Само като си броя стотинките, мога да си позволя да живея в тази къща.
Той си погледна часовника.
— Става късно, Tante. Трябва да вървя. Ще ми дадеш ли пълномощията?
Старата жена го погледна.
— Защо да ти ги дам? — попита тя. — За да помогнеш на онзи momser, онзи лош човек, който открадна компанията на вуйчо ти?
— Никой не му е откраднал компанията. Вуйчо Бърни и без това щеше да загуби. Имаше щастие, че се намери човек като Корд, който го остави да се измъкне така леко.
— Щастлив бил, а? — гласът й пак стана писклив. — От всички дялове, които имаше, ми остави само някакви си двайсет и пет хиляди. Какво стана с останалите? Кажи, де! Какво стана, а?