— Вуйчо Бърни получи три милиона и половина за тях.
— Че какво от това? — настоя тя. — Те струваха три пъти повече.
— Струваха едно нищо — сряза я той, изгубил търпение. — Вуйчо Бърни ограбваше компанията и ти го знаеш. Акциите не струваха дори хартията, на която бяха отпечатани. Вуйчо Бърни ограбваше компанията и ти го знаеш. Акциите не струваха дори хартията, на която бяха отпечатани.
— Ето сега пък наричаш вуйчо си крадец. — Тя се изправи, величествено на крака. — Вън! — изписка тя, посочвайки му вратата. — Вън от моя дом!
Той я изгледа продължително, после тръгна към вратата. Ненадейно спря, припомняйки си нещо. Някога вуйчо му го бе изпъдил от кабинета си почти със същите думи. Но той бе получил това, което целеше. А вуйна му беше дори по-алчна от вуйчо Бърни. — Обърна се.
— Вярно, имаш само двадесет и пет хиляди акции — каза той. — Някакъв въшлив един процент от целия капитал. Но все пак сега те струват нещо. Имаш поне някой от рода, който да защитава интересите ти, дай пълномощията си на Шефилд и ще видиш какво ще стане. Той е от тези, които изкараха вуйчо Бърни на Уол стрийт. Сториш ли го, аз няма да бъда там да ти защитавам интересите. И акциите ти няма да струват нищо.
Тя го изгледа продължително.
— Вярно ли е това, което казваш?
Той разбра, че сметачната машина в главата й се е завъртяла.
— Всяка дума.
Тя пое дълбоко дъх.
— Ела — каза накрая. — Ще ти напиша пълномощното.
Обърна се и се заклатушка към шкафа. — Вуйчо ти, лека му пръст, винаги казваше да се вслушвам в думите ти, когато се нуждая от съвет. Нашият Дейвид, казваше той, има глава на раменете си.
Видя я да изважда някакви книжа от шкафа. Отиде до бюрото, взе писалка и ги подписа. Подаде му ги и той ги прибра в джоба на сакото.
— Благодаря ти, буйно Мей.
Тя му се усмихна. Изненада се, когато протегна ръка и го потупа по рамото някак свенливо.
— Аз и вуйчо ти не бяхме благословени с деца — каза тя с развълнуван глас. — Той наистина те имаше като собствен син. — Примигна бързо с очи. — И да знаеш колко се гордееше с теб, дори след като напусна компанията, и четеше за теб във финансовата преса.
Той усети да го обзема жалост към самотната старица.
— Зная, буйно Мей.
Тя направи опит да се усмихне.
— Такава симпатична жена имаш — продължи тя. — Защо се отчуждихте? Защо не я доведеш някой път на чай?
Изведнъж той прегърна старата жена и я целуна.
— Ще я доведа, вуйно Мей — обеща той. — Скоро.
Роза го очакваше в кабинета му, когато се върна в студиото.
— Когато мис Уилсън ми телефонира и каза, че ще закъснееш, помислих, че няма да е лошо да дойда да те взема да вечеряме навън.
— Добре — каза той и я целуна по бузата.
— Е?
Той се отпусна уморено зад бюрото.
— Вуйна Мей ми даде пълномощното.
— Това означава, че ще можеш да гласуваш с деветнадесет процента.
Той я погледна.
— Няма да имам особена полза, ако Джонас не ме подкрепи. Ървинг ми каза, че ще трябва да продаде акциите си на Шефилд, ако Корд не ги пожелае.
Тя се изправи на крака.
— Е, ти направи каквото можа — каза делово тя. — Сега да вървим да вечеряме.
В момента, когато Дейвид ставаше, секретарката му влезе.
— Телеграма от Лондон, мистър Улф. Той разкъса плика и извади телеграмата.
НАСРОЧИ ДАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО ГРЕШНИЦАТА ПЪРВИ МАРТ.
Тъкмо се канеше да я подаде на Роза, когато вратата се отвори и секретарката отново влезе.
— Нова телеграма, мистър Улф.
Той я отвори веднага. Очите му се плъзнаха по нея и изведнъж почувства как го обзема облекчение:
МАКАЛИСТЪР ГОТОВ С НЕОБХОДИМИТЕ СРЕДСТВА. ДА СЕ СМАЖЕ ШЕФИЛД. НАТЪПЧИ МУ ГО ЗДРАВО.
Както първата, и тази бе подписана КОРД. Той подаде и двете на Роза. Тя ги прочете и вдигна към него грейналия си поглед.
— Успяхме! — каза тя възбудено. Той се канеше да я вдигне в прегръдките си, когато вратата пак се отвори.
— Да, мис Уилсън? — запита той смутен.
— Прощавайте за безпокойството, мистър Улф — каза тя, — но току-що пристигна трета телеграма.
— Добре де, не стойте там. Дайте я. — Той погледна Роза. — Тази е за нас двамата — каза и й я подаде. — Отвори я ти.
Тя погледна плика, после Дейвид. На лицето й грейна усмивка.
Той погледна телеграмата в ръката й:
ВСИЧКО ХУБАВО! ПОЖЕЛАВАМ БЛИЗНАЦИ!
Тази телеграма носеше подписа ДЖОНАС.
Книга седма
Джонас — 1940
1.
— Това е страхотна глупост! — мърмореше Форестър, докато издигаше САВ-200 във въздуха зад формацията от Спитфайър.