— Кой ще ти бъде репортер-редактор?
— О, Джонас — възропта той, ококорен невинно, — мислех, че знаеш. Милата дама, с която вечеря снощи, разбира се.
Разсмях се неудържимо. Не можех да се овладея. Дъртият копелдак беше по-хитър, отколкото смятах. Имаше шпиони дори в „21“.
След като си тръгна, се обърнах към Макалистър:
— Всъщност, не е необходимо да оставам за подписването на книжата с Енгел, нали?
Той ме изгледа проницателно.
— Може и без теб. Защо?
— Искам да замина за Калифорния — отвърнах аз. — Предстои ми да правя филм. Защо да стоя в Ню Йорк, където нищо не мога да свърша?
— Дейвид и Бонър са тук. Чакат да ги повикаш.
— Телефонирай на Дейвид. — След минутка той ми подаде слушалката. — Здравей, Дейвид, как е Роза?
— Чудесно, Джонас, много е щастлива.
— Радвам се — продължих аз. — Исках само да ти кажа, че свърши страхотна работа по онази история с акциите. Слушай, смятам, че е излишно да се мотая из Ню Йорк, докато се подготвя „Грешницата“. Ще поема към Калифорния.
— Но, Джонас, довел съм Бонър в Ню Йорк.
— Чудесно — казах аз. — Откарай го обратно в студиото и му кажи, че ще се видим там. Там е единственото място, където се правят филми.
— Добре, Джонас — каза той с леко разочарован тон. — Със самолет ли заминаваш?
— М-да. Мисля, че мога да хвана полета на ICA в два часа. Така ще бъда в Калифорния утре сутринта.
— Обади се по телефона на Роза, Джонас. Ще се зарадва да те чуе.
— Непременно, Дейвид — обещах аз. — Впрочем, как мога да намеря тази Джени Дентън? Мисля, че е редно да се запозная с момичето, което ще играе главната роля в „Грешницата“.
— Тя е в Палм Спрингс, хотел „Тропикъл Флауър“, регистрирана под името Джуди Белдън.
— Благодаря, Дейвид — казах аз. — Довиждане.
— Лек път, Джонас.
Беше 11,30 сутринта калифорнийско време, когато паркирах лимузината пред хотел „Тропикъл Флауър“ в Палм Спрингс.
— Направих справка на рецепцията и се насочих към Пето бунгало. Когато почуках на вратата, отговор не последва. Но вратата не беше заключена, затова влязох.
— Мис Дентън? — подвикнах аз.
Отговор не последва. Долових шуртенето на душа в банята. Отидох и отворих вратата. Видях очертанията й зад матираната завеса на душа. Пееше си с нисък, дрезгав глас.
Затворих вратата на банята и седнах на тоалетната чиния. Запалих цигара, докато я наблюдавах зад завесата. Не стана нужда да чакам дълго.
Тя спря водата и започна да души въздуха, изпълнен с цигарен дим. Гласът иззад завесата беше спокоен.
— Ако е някой от хоповете, по-добре да се разкара, преди да съм излязла — обади се тя. — Иначе ще доложа на управата.
Не отговорих.
Тя промуши глава през цепката на завесата, опипвайки за кърпа. Присегнах и й подадох една. Видях през завесата как я убива около себе си, после завесата се дръпна и тя вторачи поглед в мен. Очите й бяха тъмносиви и в тях нямаше страх.
— Хоповете в този хотел са ужасни — каза тя. — Влизат по всяко време.
— Можехте да си заключвате вратата.
— За какво? — тя прекрачи ваната. — Всички имат резервни ключове.
— Джени Дентън? — запитах аз и станах.
— В регистъра пише Джуди Белдън. — Тя ме изгледа въпросително. — Вие от полицията ли сте?
— Не — поклатих глава. — Аз съм Джонас Корд. Тя ме изгледа и усмивка плъзна по устните й.
— Хей! Откога чакам да се запозная с вас!
— Защо? — усмихнах й се на свой ред аз.
Тя дойде до мен, присегна и обви с ръце врата ми. Притегли лицето ми към своето, а кърпата се свлече от тялото на пода, когато се изправи на пръсти да ме целуне. После изви глава назад и ме изгледа с палави, засмени очи.
— Шефе — прошепна тя, — не е ли време да сложиш подписа си на договора ми?
6.
Беше същото бунгало, което бях използвал преди десет години, когато правехме „Ренегатът“. Нищо не се беше променило, освен секретарките.
— Добро утро, мистър Корд — зачуруликаха те в унисон при влизането ми.
Казах им „Добро утро“ и се запътих към кабинета. Бонър нервно крачеше напред-назад. Дан Пиърс се беше настанил на дългата кушетка до прозореца. Изгледах го за миг безмълвно, — след което минах зад бюрото и седнах.
— Помолих Пиърс да дойде и да ми помогне да ви убедя — започна Бонър, — че не можете да направите такъв скъп филм без нито едно име.
— Дан не би могъл да ме убеди да отида до клозета, та ако ще да се пръсна.
— Една минутка, Джонас — обади се припряно Дан. — Знам как се чувстваш. Но повярвай ми, мисля ти само доброто.