Тя послушно го остави да я отведе до набързо приготвената съблекалня. Погледна назад през рамо, когато влизаше. Бяха измъкнали бутилките и уискито се лееше. Всички се бяха струпали около режисьора, шумно го поздравяваха, изказваха възхищението си, за да бъдат наети за следващия му филм. Вече я бяха забравили.
Затвори вратата след себе си и се опъна на походния креват. Уморено притвори очи. Трите месеца, определени за снимането на филма, се бяха проточили на пет. Пет месеца денонощни снимки, изтощение, ставане в пет сутринта, строполясване в леглото като камък в полунощ, понякога и по-късно. Пет месеца, докато всичко, вложено в сценария, се загуби в някакъв хаос от повторни снимки, корекции по сценария и чисто объркване. Пак се разтрепери и издърпа лекото вълнено одеяло върху себе си, продължавайки да потръпва. Затвори очи. Обърна се настрана, присви колене и ги обгърна с ръце. Бавно топлината на тялото й се разля около нея и тя се почувства по-добре.
Когато отвори очи, Айлин Гейлърд седеше на стола отсреща. Не бе я чула да влиза в малката стая.
— Здравей — поздрави Джени и се изправи. — Дълго ли спах?
— Около един час — усмихна се Айлин. — Беше ти нужно.
— Много ми е неловко — каза Джени. — Обикновено не постъпвам така. Но се почувствах страшно уморена.
— Мина през страшно напрежение. Но вече няма за какво да се тревожиш. Когато този филм излезе, ти ще бъдеш голяма звезда — една от най-големите.
— Надявам се — отвърна скромно Джени. Погледна към Айлин. — Когато си помисля за всичките хора, които така здраво работиха и колко много дадоха за филма, не мога да понеса мисълта, че бих могла да ги разочаровам.
— Няма. От това, което видях, ти си наистина великолепна. — Айлин се изправи и загледа Джени. — Мисля, че е хубаво да пийнеш нещо топло.
Джени се усмихна, когато видя Айлин да сваля кутията с какаото.
— Шоколад?
— Защо не? — отвърна Айлин. — Ще те ободри повече от чая. Освен това няма защо да се притесняваш за диетата. Филмът свърши.
— Слава богу — каза Джени и се изправи. — Още един обяд от извара и щях да повърна. — Тя прекоси малката стая към гардеробчето. — Най-добре да се освободя от това.
Айлин кимна. Загледа как Джени си смъкна дрехите — прозрачните копринени шалвари и ефирната блуза с елечето от синьо кадифе, бродирано със злато, представляващи костюма й от последната сцена. Огледа с одобрение фигурата на момичето и опитният й поглед остана доволен от видяното.
Сега й беше радостно, че Джонас бе пратил да я повикат. Отначало не бе така. Не искаше да се връща в Холивуд, при клюките, надпреварването за слава, придаването на важности, жалките ревности. И най-вече не искаше да се връща заради спомените си.
Но когато разгледа снимката, нещо в момичето я бе притеглило назад. Разбираше какво е видял в нея Джонас. Тя с нещо напомняше на Рина, но едновременно с това притежаваше черти, които бяха само нейни.
Едва когато проучи снимката по-внимателно, разбра за какво се касаеше. Момичето излъчваше една странна аскетичност независимо от чувствените си черти. Зад светското си познание очите от портрета гледаха с бистрата невинност на дете. Беше лицето на момиче, запазило душата си недокосната, независимо колко богат бе натрупаният й опит.
Джени си закопча сутиена и нахлузи плътния черен пуловер, докато той стигна до широките панталони. Седна и пое чашата горещ шоколад от Айлин.
— Сякаш изведнъж съм изпразнена — заяви тя, след като отпи от чашата. — Чувствам се напълно изчерпана.
Айлин се усмихна и също отпи.
— Всеки се чувства така след завършването на филм.
— Струва ми се, че никога не бих могла да направя втори — продължи Джени замислено. — Че друга роля никога не би ме заинтересувала. Като че ли цялата ми същност се преля в този филм и не ми е останало нищо повече.
Айлин пак се усмихна.
— Това ще изчезне в момента, когато сложат новия сценарий в ръцете ти.
— Така ли мислиш? — попита Джени. — Така ли става?
Айлин кимна:
— Винаги е така.
Шумна врява долетя през тънките стени. Джени се усмихна.
— Вдигат цяло тържество.
— Корд поръча да се изпрати богата трапеза. Двама души обслужват на бара. — Айлин си изпи шоколада и остави чашата. Стана и погледна момичето. — Всъщност, дойдох да се сбогуваме.
Джени я погледна въпросително.
— Заминаваш ли?
Айлин кимна.
— Връщам се на Изток, с нощния влак.
— О — пророни Джени. Остави чашата и стана. Протегна ръка на Айлин. Благодаря за всичко, което стори. Много научих от теб.
Айлин пое ръката й.
— Отначало не ми се идваше, но сега се радвам, че дойдох. Ръкуваха се официално.