— Разполагаш с една седмица, за да размислиш — каза добродушно тя. — Иди в Дома на сестрите следващата неделя след литургията. Майка Мери Ърнест ще бъде там, за да й съобщиш отговора си.
Баща й бе изпсувал ядовито, когато научи за стипендията.
— Що за живот е това за едно дете? Да чисти подлогите на разни дъртаци. Нищо чудно да я уговорят да стане монахиня.
После се обърна гневно към майка й.
— Всичко това е твое дело — викна той. — Ти и разните пастори, които слушаш. Какво толкова свещено има в това да отнемеш на едно дете започналите да бликат в него сокове на живота и да го затвориш зад зидовете на манастир?
Лицето на майка й пребледня.
— Богохулстваш, Томас Дентън — изрече хладно тя. — Ако поне веднъж бе дошъл да поговориш с добрия отец Хедли, щеше да разбереш колко грешиш. И ако дъщеря ти стане религиозна, аз ще бъда най-гордата християнска майка. Какво лошо има в това да повериш дъщеря си в ръцете на Христа?
— М-да — възрази тежко той. — Но кой ще бъде виновен, когато детето порасне и разбере, че е ограбено от удоволствието и насладата да бъде жена? — Той се обърна към Джени и я погледна. — Мечо Джени — обясни благо той, — аз не възразявам да станеш милосърдна сестра при условие, че искаш. Не мисли за майка ти и за мен. Не мисли и за църквата. От значение си само ти. — Той изпъшка. — Разбираш ли ме, чедо?
— Разбирам, татко — кимна Джени.
— Ти няма да спреш, докато не видиш дъщеря си курва — изведнъж писна майка й насреща му.
Той се изви рязко.
— Бих предпочел да я видя курва по свое собствено желание, отколкото завлечена насила в манастир. — Погледна Джени и гласът му пак се смекчи. — Искаш ли да станеш милосърдна сестра, Мечо Джени?
Тя го погледна с бистрите си сиви очи.
— Мисля, че да, татко.
— Щом такова е желанието ти, Мечо Джени — каза тихо той, — то аз съм доволен от него.
Майка й го изгледа тържествуващо.
— Кога ще се научиш, че не можеш да се бориш против бога, Томас Дентън?
Той се накани да й отговори, после сви устни и излезе от къщи.
Сестра Сирил почука на масивната дъбова врата на кабинета.
— Влез — прозвуча ясен, мощен глас. Тя отвори вратата и направи знак на Джени.
Джени пристъпи колебливо в стаята, последвана от сестра Сирил.
— Това е Джени Дентън, Преподобна майко.
Жена на средна възраст, в черни одежди, каквито се носеха от сестрите, вдигна поглед зад бюрото. До нея имаше полупразна чаша чай. Огледа момичето с открито любопитните си, пълни с въпроси, очи. След миг се усмихна, разкривайки правилни бели зъби.
— Значи ти си Джени Дентън — започна тя, протягайки ръка.
Джени веднага се поклони и целуна пръстена на ръката на Преподобната майка.
— Да, Преподобна майко. — Изправи се и застана скована пред бюрото.
Майка М. Ърнест се усмихна отново, в очите й се появиха развеселени пламъчета.
— Отпусни се, дете — каза тя. — Няма да те изям.
Джени се усмихна неловко. Преподобната майка надигна вежди.
— Би ли желала чатка чай? — запита тя. Чаша чай винаги ме кара да се чувствам по-добре.
— Да, благодаря — прие сковано Джени.
Преподобната майка вдигна поглед и кимна на сестра Сирил.
— Аз ще донеса, Преподобна майко — бързо каза сестрата.
— И една за мен, моля те. — Майка М. Ърнест се обърна към Джени. — Много обичам чай. — Усмихна й се тя. — А тук го имат. Не от онзи слаб чай, който се дава в болниците; истински чай, запарен в чайник, както се следва. Ще седнеш ли, дете?
Последното дойде така неочаквано, че Джени не беше сигурна дали наистина го е чула.
— Какво, Майко? — заекна тя.
— Нямали да седнеш, дете? Няма защо да се притесняваш от мен. Аз искам да бъдем приятелки.
— Да, Майко — каза Джени и седна, още по-нервна отпреди.
Преподобната майка я огледа.
— И така, ти си решила да станеш милосърдна сестра, така ли?
— Да, Преподобна майко.
Преподобната майка прикова прямите си любопитни очи в нея.
— Защо? — ненадейно попита тя.
— Защо ли? — Джени бе изненадана от въпроса. Очите й се отпуснаха пред погледа на Преподобната майка. — Защо? — Тя пак ги отправи към Майката. — Не зная. Всъщност, никога не съм мислила за това.
— Колко годишна си, дете? — запита Преподобната майка.
— Следващия месец, точно преди матурата, ще навърша седемнадесет.
— Винаги си имала желание да станеш сестра и да помагаш на болните, още от дете, така ли?
Джени поклати глава.
— Не — отвърна откровено тя. — Досега не съм мислила много задълбочено.
— Да бъдеш сестра не е лека работа. В „Сейнт Мери“ ще разполагаш с много малко време за себе си. Ще работиш и ще учиш през целия ден, нощем ще оставаш в пансиона. Само един ден през месеца ще можеш да посещаваш родителите си. — Преподобната майка извъртя дръжката на чашата си тъй, че да сочи встрани от нея. — Това може да не се хареса на твоя приятел.