Седеше на тъмно до кухненската маса, когато Елън се прибра след около половин час. Вдигна уморено поглед, когато тя запали лампата.
— Не очаквах да се прибереш толкова рано — каза тя. — Какво стана? Да не им се е свършило уискито?
Не й отговори.
Тя излезе от кухнята в тесния коридор. Чу я да отваря вратата на стаята на Джени, после да я затваря. След миг се върна в кухнята.
— Къде е Джени?
— Не зная. Вероятно е с Майк.
— Майк е още в Бъркли. Джени беше тук, когато тръгнах за църква. Каза, че ще си легне рано.
— Задушно е — посочи той. — Може да е излязла малко на въздух.
— Не ми харесва да излиза сама.
— Не започвай пак, Елън — обади се той. — Тя вече е голямо момиче.
Елън взе един чайник от лавицата и го напълни с вода. Сложи го на печката и включи газта.
— Искаш ли чаша чай?
Той я погледна изненадано. Елън отдавна не му беше предлагала да изпият заедно по чаша чай. Кимна с благодарност. Тя взе две чаши от бюфета и ги постави на масата. После седна срещу него и зачака водата да заври. Лицето й беше разтревожено.
— Не се безпокой — успокои я той и ненадейно я съжали. — Джени ще се върне всеки момент.
Тя вдигна поглед и за един кратък миг на прозрение разбра какво правеше с него и със себе си. Усети как сълзите напират в очите й и положи ръка върху неговата.
— Прощавай, Том. Не зная какво става с мен. Все си мисля за неща, които не могат да ни се случат.
— Зная, Елън — каза нежно той, — зная.
В този момент полицаят звънна на вратата и им каза, че Джени била намерена в парка бита и изнасилена. От израза на лицето на Елън Том разбра, че всичко между тях е загубено завинаги.
6.
Тримата излязоха от църквата на силната слънчева светлина. Почти мигновено почувстваха отправените към тях любопитни погледи. Том долови изтръпването на дъщеря си и видя свенливата руменина да пробягва по лицето й, все още подпухнало от побоя преди близо две седмици. Очите й бяха забити в краката й, когато закрачиха по тротоара.
— Дръж си главата горе, Мечо Джени — прошепна той. — Техните синове трябва да носят срама, не ти.
Джени изправи глава и му се усмихна с благодарност.
— Ти също, Елън Дентън — добави той. — Престани да гледаш в земята.
В известен смисъл Елън тържествуваше. Най-сетне съпругът й се беше върнал към църквата. Припомни си какво бе станало сутринта. Беше готова да тръгне за църквата, когато повика Джени. Отвори вратата на стаята й. Джени седеше на един стол, загледана през прозореца.
— Още не си се облякла, Джени — отбеляза учудено тя. — А е време да тръгваме за литургията.
— Аз няма да дойда, мамо — каза равнодушно Джени.
— Не си ходила на църква, откак се прибра от болницата. Почти не си излизала от къщи.
— Излизах, мамо — тя се обърна към майка си и тъмните кръгове под очите й изглеждаха още по-тъмни на светлината. — Всички ме оглеждат и си шушукат, когато мина покрай тях. Не мога да го понасям. Не искам да ида на църква и всички да ме зяпат като някакво чудо.
— Не бива да бягаш от Спасителя! — запротестира разпалено Елън. — Как ще получиш опрощение на греховете, щом не ходиш на църква?
— Какви грехове за прощаване има детето? — долетя гласът на мъжа й зад нея. Тя се изви и рязко повиши глас.
— Достатъчно е, че имаме един вероотстъпник в този дом — изрече тя. — Не ни е нужен втори. — Обърна се към Джени. — Обличай се. Ще дойдеш с мен, ако ще и да те влача дотам.
— Няма да дойда, мамо — каза Джени. — Не мога.
Елън пристъпи заплашително към дъщеря си. Вдигна ръка. В този момент усети китката си уловена като в стоманени белезници и се обърна; видя лицето на съпруга си над нейното. Обикновено меките му сини очи бяха студени и ядосани.
— Остави детето! Съвсем си полудяла!
Тя го изгледа продължително и пламналият гняв се разсея, за да бъде изместен от страшна отпадналост. Сълзите бликнаха от очите й.
— Отец Хедли ми поръча да я заведа. Каза, че щял да се помоли за спокойствието й.
Той почувства, че гневът й е минал и освободи ръката й. Тя й се отпусна безжизнено встрани. Той се обърна към дъщеря си:
— Затова ли не искаш да идеш на черква, Мечо Джени? Защото те оглеждат? — запита кротко той.
Тя кимна мълчаливо.
— Ще отидеш ли, ако аз дойда с теб? — внезапно попита той. Джени го погледна в очите и видя обичта в тях. После кимна.
— Да, татко.
— Добре тогава. Обличай се. Ще се обръсна за минутка. — Обърна се и бързо излезе от стаята. Елън го проследи смаяно; беше толкова изненадана, че почти не можеше да разбере какво се е случило.
Шепот на удивление се понесе, когато влязоха в черквата и се насочиха към пейката си. Том видя насочените към тях зяпнали лица и тръпки го полазиха при мисълта за жестокостта, присъща на човешките създания. Пръстите стиснаха ръката на дъщеря му, усмивка озари лицето му, когато коленичи пред олтара и се прекръсти, преди да си седне на мястото.