— Този твой мексиканец да не се раздрънка? — попита мъжът до него.
— Стига да му напълниш гушата, Джеси Гарсия е готов да чука и родната си майка пред дванайсет души.
— Сигурен ли си, че жената няма да разбере, че ти имаш пръст в отравянето на кравите?
— Повече от сигурен. Всъщност дори сега, докато ние с вас си говорим, разследват друг за отравянето.
Не видя смисъл да им казва за онзи досадник, наемния работник, който изглеждаше прекалено обигран и опитен, та Емъри да е спокоен. Първото му впечатление от каубоя бе, че е нагъл и безочлив и си вре носа, дето не му е работа. Емъри не можеше да допусне Ана Корбет да има до себе си човек, който да му подлива вода и да му пречи да й дава разумни съвети. Трябваше на всяка цена да се отърве от наемния работник.
Освен това и този мексиканец! Въпреки уверенията, които Емъри бе дал на своите събеседници, мексиканецът също го притесняваше. Ами ако някой му предложеше повече от петдесет долара, за да му покаже кой го е наел да сложи отрова в солта на пасището на Корбет? Не беше в стила на Гарсия да подвежда клиентите си, но знае ли човек? Ами ако е закъсал за пари?
И какво бе направил Емъри? Като мъж на място с един замах беше решил и двата проблема. Като истински банков служител, чийто клиент е в опасност, се беше обадил на шерифа и бе споделил загрижеността си за безсмисленото убийство на скъпи говеда и странното съвпадение, че по същото време Корбет е взел на работа някакъв човек. От шерифството го бяха уверили, че ще проверят какъв е случаят.
И така, за да се измъкне сух от водата, без много-много да му мисли, Емъри беше прехвърлил вината от болната глава на здравата. Докато разследваше случая, шерифът щеше да държи под око каубоя и да поглъща цялото му внимание. Междувременно Емъри щеше да обработва Ана, без да му пречи никой.
Колкото и нескромно да звучеше, го беше изпипал блестящо.
— Разчитайте на мен — рече той на мъжете. — Помислил съм за всичко. Гарсия е гений. Дори ми минава през ума да го използвам отново. Ана Корбет си обича много детето, не дава косъм да падне от главата му. А това разкрива пред нас какви ли не възможности. Сигурен съм, че стига да му платим добре, Гарсия може да е изключително изобретателен.
Тримата от „Истпарк“ се спогледаха притеснено. Емъри го забеляза и побърза да вметне:
— Дума да няма, предпочитам да не се стига чак дотам. Ще приложим тази тактика само в краен случай. И предварително ще ви уведомя.
— Надявам се, разбираш, Ломакс — намеси се един от костюмираните, — разчуе ли се, че си се забъркал в някакво престъпление, „Истпарк“ ще отрича всякаква връзка с теб. Ние сме почтена фирма, няма да допуснем името ни да се петни с престъпления.
Дрън-дрън! Още преди да закуси, Конот сто на сто бе извършил няколко престъпления. Емъри го знаеше, Конот също знаеше, че той знае. Неохотно Емъри се съгласи:
— Ама разбира се! Казах го необмислено. Няма да прибягваме до повечето от тези средства. Всъщност разчитам най-вече на личната ни връзка.
Както и се беше надяван, тези думи веднага привлякоха вниманието. Конот наостри уши.
— Личната ти връзка с кого?
— С госпожа Корбет.
— Виж ти, не знаех!
Емъри свали ръката си от облегалката на пейката и сви свенливо рамене.
— Не исках хората да ни одумват. И вие да си помислите, че имам някакви задни подбуди в сделката. Гордея се, че разграничавам личния си живот от служебните въпроси. Но откъдето и да го погледнеш, според мен, ако не приеме предложението ви, госпожа Корбет — Ана, де — ще направи огромна грешка, за която ще има да съжалява. Точно това ще й внуша. Ако не ме послуша като неин финансов съветник — рече Емъри и намигна, — ще се наложи да прибягна до друга форма на убеждение.
Мъжете отново се спогледаха угрижено.
— Господин Ломакс, законите за този вид придобиване на земя са много строги. И властите следят отблизо всички такива сделки.
— Да, знам го прекрасно — отвърна Емъри и направи сериозна физиономия.
Костюмираният до Конот също се намеси.
— На всяка цена трябва да разграничаваш отношенията си с нас от задълженията си в банковата институция, където се водиш на работа.
Брей, че кретени! С кого си въобразяваха, че разговарят? Емъри Ломакс не беше вчерашен, знаеше правилата на играта — играеше я от години. Макар и да се обиди от тънкия намек за умствените му способности, продължи да гледа тъжно, сякаш е на погребение.
— Ама разбира се. Наясно съм с това още от самото начало.
— Още по-важно е да няма нищо не етично и, опазил ни Бог, нищо безнравствено…