Емъри беше прецакан.
Сякаш прочел мислите му, каубоят се ухили високомерно. Явно не си поплюваше.
— Ако Гарсия посочи теб…
— Няма да ме посочи.
— Не съм много сигурен дали няма, ако се наложи да избира между теб и затвора. Ти как мислиш? Или ако трябва да избира между теб и мен, кого, мислиш, ще предаде на полицията? — попита Джак и потупа с острието на ножа по гърдите му. — Теб, Емъри. Теб ще издаде. И то без много-много да му мисли. И тогава дали според теб твоите съдружници ще те подкрепят? Друг път! Ще те зарежат като мръсно коте. Сами ти го казаха хората, докато си хапвахте пържоли.
От всички заплахи на Джак тази уплаши Емъри най-много. Всеки Божи ден Конот се движеше по острието на бръснача и въртеше какви ли не далавери. Но на мига щеше да се откаже от някой, който му вършеше мръсната работа, ако той, не дай си Боже, объркаше нещо конците. Емъри не хранеше никакви илюзии за Конот — той не беше верен на никого, освен на самия себе си.
— Добре де, разбрах — сопна се Емъри така, сякаш вече е малко отегчен, — стига си се правил на герой.
Наемният работник се взря с присвити очи в него, точно както първия път, когато го бе видял в хола на Корбетови.
— Онова, което всъщност ме притеснява, Емъри, е, че май си въобразяваш, че само те баламосвам.
Той се изправи и пак се надвеси над стола, като погледна; Емъри право в лицето. Върхът на ножа го загъделичка по кожата на адамовата му ябълка.
— Ако отново започнеш да досаждаш на Ана Корбет, ще те убия. Помниш ли какво ти казах в началото на разговора? Изобщо не се шегувах. Ясен ли бях?
О, да, беше пределно ясен. Емъри беше убеден, както никога досега през живота си, че този човек е способен да го убие. Ако кимнеше, ножът можеше да го прободе, затова изграчи:
— Да.
— Така те искам! — Джак дръпна ножа, изтри о крачола на панталона си капчицата кръв върху него и го пъхна в кожения калъф. — До скоро!
38
— Бих дала всичко на този свят за една кока-кола с лимон — каза Кони Скагс, която се бе разположила на перваза на прозореца: бе подвила единия си крак под себе си, а другия клатушкаше нехайно напред-назад.
Ноктите на краката й бяха със същия отвратителен морав лак, както и ноктите на ръцете. Двете горни копчета на блузата й бяха разкопчани. Кони току пъхаше в дълбокото си деколте влажна хартиена салфетка. Бе запретнала пола високо и предизвикателно, така че се виждаха възпълните й бедра, но нищо повече.
И тримата мъже я гледаха като невидели. Карл си помисли, че тя само дърпа дявола за опашката.
— Нали се сещаш каква кола, Сесил? — попита натъжена младата жена. — Каквито продават по автоматите за безалкохолни напитки.
— Пих такава точно преди обира.
— С много лед. И с две резенчета пресен лимон — въздъхна дълбоко Кони и изду гърди, при което изпод блузата й се очертаха зърната, тъмни като лака върху ноктите й.
„Точно така, предизвиква ни“, повтори си наум Карл.
Майрън мастурбираше. Не беше смъкнал ципа на панталона си, но беше седнал в ъгъла на стаята с разтворени крака, беше отворил уста, беше зяпнал с премрежени очи Кони и се търкаше.
Сесил явно също бе забелязал какво прави Майрън, защото отиде на прозореца при Кони, застана пред нея и придърпа надолу полата й. После се подпря на ръце от двете й страни, наведе се и я целуна по врата.
— На драго сърце бих ти направил кока-кола с лимон, миличка, но не мога. Веднъж да стигнем в Мексико, и ще ти втръсне от кола с лимон.
Тя се опита да се отскубне и се тросна сърдито:
— Престани! Виж каква жега е, не ми е до прегръдки!
— Никога не е горещо за прегръдки — подсмихна се Сесил и пак понечи да я целуне.
— Е, хайде, от мен да мине!
Карл се нацупи презрително. Ако на него някоя лигла започнеше да му държи такъв тон, щеше да я скъса от бой. Но брат му си беше отрепка. Открай време беше такъв. И щеше да си остане мухльо, докато е жив. Карл се бе надявал, че присъдата и затворът ще го калят и ще го направят мъж. Дори и Сесил да се бе отърсил от мекушавостта си, сега Кони Скагс бе опропастила с влиянието си всичко. Тази пачавра съвсем беше разхайтила брат му. Сега той беше още по-нерешителен и от преди, когато така и не бе намерил сили да тегли куршума на онзи тип в Аркаделия, опитат се да осуети кражбата в магазина.
— Не ти правя фасони, Сесил — измърка Кони и свали крак от перваза.
Обърна се, наведе се, подпря се на ръце върху перваза и оголвайки задник, загледа прашния пейзаж навън.