— Горещо е като в пещ, затова нервнича. Виж, не се помръдва нито едно листо.
Тук Карл беше съгласен с нея. От тази жега и него вече не го свърташе на едно място. Напеченият въздух ги обгръщаше като дреха. Човек трябваше да се напъва, за да си поеме дори глътка въздух. Карл беше плувнал в пот, която се стичаше на вадички по гърдите и гърба му. Косъмчетата по ръцете и гърдите му се бяха слепнали.
Той нямаше сили да се помръдне. Дори мухите бяха престанали да прехвърчат. По-рано сутринта направо му бяха късали нервите: жужаха и кръжаха като мънички самолетчета, блъскаха се в стените и хапеха до кръв, ако се доберяха до гола кожа. Сега, изнурени от жегата, пъплеха там, където бяха кацнали за последно — по празните буркани и опаковки от храна, по петната върху масата, останали след Майрън, който ядеше като свиня и непрекъснато капеше.
Кони пак се обърна с лице към стаята и отиде с танцова стъпка при масата, където надигна кутийката оранжада, посетена наскоро от една от мухите, които Карл зяпаше.
— Мама казваше, че ако стане толкова горещо и тихо, ще вали дъжд.
— Нима?
За пръв път от цял час Карл отваряше уста. Гласът му като че ли ги изненада. Те го погледнаха — беше се отпуснал върху стола, който беше наклонил назад и бе подпрял на стената. Сесил също се беше дръпнал от прозореца, беше се разположил заднешком на дървения стол до масата и бе подпрял брадичка на най-горната пречка. Майрън продължаваше да седи разкрачен в ъгъла, по устните му играеше една загатната усмивка, очите му бяха дори по-празни от друг път, а върху панталона му се тъмнееше влажно петно.
— Какво „нима“? — обърна се Кони към Карл.
— Ще вали.
— Може и да вали — отвърна тя. — Може и да не вали. Мама невинаги беше права.
Кони се вдигна на пръсти и се намести на масата. Карл се запита дали това момиче изобщо знае за какво служат столовете. Предпочиташе да сяда навсякъде другаде, но не и на стол.
— Ето, да вземем например мен — каза Кони и бръкна в пликчето с пържени свински сланинки, носле продължи, както дъвчеше: — Мама все ме наказваше, ако я не слушах. Няма да повярвате, но ме биеше с колана на тате. Караше ме да се обличам като бабичка. След всяко провинение в училище трябваше да се извинявам на учителката и да й се подмазвам. Всяка неделя по два пъти ме мъкнеше в онази нейна проклета църква, водеше ме и в сряда вечер, караше ме да вдигам ръце и като другите невежи тъпаци да се дера с цяло гърло: „Хвала на Христа!“ Въобразяваше си, че ако прави всичко това, ще стана добро момиче. — Тя се наведе напред, разтресе гърди и намигна напосоки. — Ето че сбърка.
Сесил се засмя, макар че погледна притеснено гърдите й под тъничката прозрачна блуза. Карл също се ухили и кимна към опаковката от шест бири.
— Я ми донеси една.
— Топли са.
— Аз също.
Надяваше се такова отворено момиче като Кони да разбере тънкия му намек и тя не го разочарова. Без да сваля очи от него, дръпна една от бирите под найлона в опаковката, скочи от масата и тръгна към Карл, като въртеше дупе и люшкаше бедра, около които се вееше полата й.
Когато отиде при стола, Карл не дръпна крака, които беше изпружил право пред себе си. Погледна я изпод вежди и я предизвика да стори онова, което, както виждаше, нея не я свърташе да направи.
Кони постъпи толкова предсказуемо, че чак му стана скучно.
Тя седна върху краката му и намести ходила от двете страни на бедрата му.
— Да ти я отворя ли?
— Да. Какво още се мотаеш?
— И на мен ми се ние бира — каза Сесил от другия край на стаята.
Кони не му обърна внимание. Карл също. Тя разтръска бирата, преди да я отвори. Както можеше и да се очаква, пяната бликна от кутийката, потече по гърдите и ръцете й, закапа върху Карл. Младата жена започна да пищи и да се киска, да облизва пяната, потекла от кутийката.
Карл я сграбчи за китките.
— Бирата си е моя.
Тя му подаде кутийката, като я сложи близо до устата му. Той сръбна от отвора, после Кони я наведе и започва да излива бирата направо в устата му. Карл я глътна, но Кони не спря да му налива от бирата.
— Хайде, изпий я цялата — подкани тя напевно. — Я да видим колко можеш да поемеш! Да ти помогна ли?
Кони сложи уста до неговата: наклоняваше струята ту към него, ту към себе си и се надпреварваше да пийне повече. Всъщност бирата течеше по-скоро по лицата им, отколкото в устата, но от това те се забавляваха още повече.
— Само съсипвате хубавата бира — отбеляза Сесил.
Малко преди бирата в кутийката да свърши, Карл пъхна ръка в колана на полата на Кони и бързо я дръпна, така че тя падна върху коленете му. Пусна празната кутийка, прокара пръсти през косата му и придърпа главата му. Допря притворени устни — влажни и лепкави, до неговите.