— Ама вие какво… — скочи Сесил от стола и дойде ядосан през стаята при тях.
Кони беше засмукала езика на Карл силно като прахосмукачка, но той все пак успя да се отскубне и извика:
— Майрън!
Другият мъж стана доста тромаво на крака, но с две великански крачки успя да препречи пътя на Сесил, когато той все още беше на няколко метра от мястото, където неговата приятелка целуваше ненаситно брат му. Майрън го удари с все сила. Карл чу как зъбите на Сесил се чупят като стари грънци, после той се свлече с трясък на пода.
— Какво, по дяволите, правиш? — изпищя Сесил. — Какви ги вършите? Карл! Кони!
Но младата жена сякаш бе забравила за съществуването му. Карл също не му обърна внимание. Докато Майрън бдеше над него, не го застрашаваше нищо. Горкият Сесил още не го знаеше, но сега той беше безпомощен като току-що родено мишле, хванато от стара улична котка. Стига да му паднеше случай, Майрън беше в състояние да се забавлява дни наред с омаломощената си жертва.
Кони се търкаше о бедрата на Карл. Той разтвори грубо блузата й. Огромните й гърди се оголиха и насмалко да го смажат. Тя напъха зърното на едната в устата му.
— Направи така, че да се втвърди. Той никога не ги смуче достатъчно силно.
Карл не само го засмука, но и го захапа.
— Ей! — шляпна го Кони.
Той също я удари и й разби устната. Кони го зяпна смаяна. Докосна с върха на езика раната и облиза кръвта.
— Копелдак!
После се хвърли да разкопчава ципа му настървено като златотърсач, съгледал в купчина камъни златна жила. Карл простена къде от удоволствие, къде от болка, когато Кони освободи набъбналия му член и го стисна силно с потни длани.
Той бръкна под полата й и разкъса бикините. Кони се вдигна на пръсти, постоя малко, намести се и отново седна върху него.
Карл я остави сама да върши всичко и погледна към брат си — той се гърчеше, на пода досущ слепец, който си е изгубил бастуна и го търси опипом. От устата му капеха кървава пяна, храчки и слюнка. Бузите му бяха мокри от сълзите, той стенеше като обезумял. При вида на Сесил на Карл му се повдигна и го досрамя, че имат еднакво фамилно име.
Сесил вдигна глава и видя, че брат му го гледа.
— Как можа да го направиш?
— Какво съм виновен аз, че тя си е долна пачавра! Нали ти, братле, я доведе!
Карл запретна полите на Кони и ги вдигна, та Сесил да я вижда какво прави. Той изкрещя като смъртно ранено животно и със сетни сили се хвърли към тях, но Майрън го цапардоса с пестник по главата. Сесил залитна назад и се свлече на колене. Захлипа, навел глава, от устата върху гърдите му потече кървава слюнка.
— Я да видим на кого викаш „мръсна пачавра“? — попита задъхано Кони.
— По-добър ли съм от него?
— В тая работа си по-добър, дума да няма.
— Я не ме баламосвай — рече Карл уж смутен.
Тя отметна глава назад, затвори очи и ускори темпото.
— О, Боже, само не спирай, чу ли, не спирай!
— И през ум не ми е минавало. Искам да покажа на Сесил как се правят тези неща!
Кони се бе увлякла толкова, че й подейства като жесток шок, когато Карл я вдигна, обърна я и я блъсна на пода, където тя се приземи на четири крака.
— Какво правиш?
— Затваряй си устата!
После отново я облада, хвана я отзад за главата и я блъсна с все сила. Кони си удари лицето в дъсчения под, чу се пукот на кости и хрущяли. Младата жена изпищя.
Сесил допълзя при нея в напразен опит да я спаси. Майрън го изрита в ребрата, които изпукаха. Той зави от болка.
Карл се ухили на Майрън.
— Щом свърша, можеш да я пробваш и ти.
Другият мъж се ухили и стовари ток в бъбрека на Сесил.
39
Без да сваля очи от огледалото за обратно виждане, Джак излезе от паркинга на банкета и се сля с движението по магистралата. Съмняваше се, че Ломакс ще се оплаче, задето го е нападнал със смъртоносно оръжие, и ще прати да го арестуват. След заплахите, че Гарсия ще го издаде, а онези приятелчета от „Истпарк“ ще си измият ръцете и ще му обърнат гръб, Ломакс едва ли си умираше от желание да си има вземане-даване с представителите на властта. Колкото и да искаше да се отърве от Джак Сойър, банковият служител надали щеше да се изложи на опасността да заложи капан, в който сам да се хване.
Но Джак пак му нямаше вяра.
Знаеше ли човек какъв номер може да извърти този хлъзгав като риба тип? Мъже като него вечно се измъкваха сухи от водата. Те нямаха никакви задръжки, не бяха верни на никого, обичаха единствено себе си и вършеха каквото си искат и когато си искат, без да се съобразяват с никого, освен със собствените си желания. За тях най-важни бяха собствените им ламтежи. Те не знаеха какво е съвест.