Нима той бе посветил кариерата си, а и немалка част от своя живот на това да се опитва да докаже, че Карл и Сесил са били там, а всъщност друг е чул последния дъх на Патси Маккоркъл? Нима беше допуснал един убиец да се разхожда на свобода?
Ако беше позволил това да стане, щеше да се окаже, че е кръгъл глупак.
40
— Така сме си по-добре. Нали, Майрън?
— Да, Карл.
— Направихме го, защото нямахме друг избор.
— Да.
Майрън ядеше направо от консервата виенски наденички. Пръстите му бяха в лой, която капеше по пода, защото той не насмогваше да я оближе.
— Разправял ли съм ти някога за втория си баща?
— Спомена веднъж, че бил негодник.
— Меко казано, Майрън. Една прекрасна вечер майка ни дойде вкъщи заедно с този мухльо и оповести, че това е новият ни татко. Да си умреш от щастие! Ние със Сесил веднага го намразихме и изобщо не сме го крили. От деня, когато се ожениха, започна война: те срещу нас. Ние с брат ми нямахме нужда от нищо друго, освен да сме заедно. Бяхме неразделни. — Той въздъхна тежко. — Но Сесил се изкофти покрай Делри, така да знаеш. Брат ми явно взе присърце някои от лекциите му, защото колкото повече порастваше, толкова по-кекав ставаше. Не след дълго не остана нищо от чувството му за хумор и вкуса към приключенията. Върхът беше онзи път в Аркаделия. Брат ми направо си умря от страх и ме остави аз да очистя ченгето. Какъв брат е това? — попита погнусен Карл. — След онзи случай, Майрън, вече не можех да разчитам на него за нищо. Ето и сега. Спореше с мен за всяка дреболия, нали така? Ти беше тук. Чу го с ушите си. — Той погледна Майрън и добави сериозно: — Ако правех, каквото ме съветваше Сесил, досега да са ни окошарили.
— Точно така, да са ни окошарили! — повтори Майрън, после разчопли пъпката върху брадичката си и отпи от кутийката с бира, сякаш този разговор не го засягаше и той нямаше нищо против да дели бунгалото с два трупа.
Карл му завиждаше за много неща. Не би се възпротивил да се озове за малко, за съвсем мъничко в неговия кух свят, където нямаше значение нищо, освен задоволяването на глада, какъвто и да е той. Майрън пет пари не даваше, май дори не помнеше, че е мъчел Сесил, докато той е изпаднал в такова състояние, че е молел да го убият. Накрая Карл стори точно това — долепи пистолета до тила му.
Погледнато в тази светлина, всъщност бе направил на брат си огромна услуга. Убивайки го, бе проявил милосърдие, а не жестокост.
Въпреки това в устата му беше останал горчив привкус. Още повече го изнервяше и че дели бунгалото с двама мъртъвци. Нямаше да е зле те с Майрън да изнесат труповете навън или те да започнат да се разкапват по-бързо, та той да не е принуден да ги гледа. Още не се бяха вмирисали, но когато започнеха да смърдят, какво щяха да правят те с Майрън?
Безгрижно, сякаш пренасяше чували с картофи, Майрън бе завлякъл труповете в ъгъла, за да не му се пречкат в средата на бунгалото. Сега те лежаха точно както ги беше оставил и наподобяваха купчина окървавени дрехи и безжизнени крайници.
На Майрън явно не му пречеше да гледа вкамененото лице на Сесил, краката на Кони, по които се червенееха струйки спечена кръв, или приличните на наниз синини по врата й. Майрън я беше любил пламенно, макар и доста недодялано. На Кони не й беше допаднало, че е толкова груб, и до сетния си дъх се бе мъчила да се отскубне. Но тя си беше пачавра. Чудо голямо, че е умряла — никой нямаше да усети загубата!
Карл се мъчи как ли не да се натъжи за смъртта на брат си, но единственото, което изпитваше, беше съжаление, че Сесил е издъхнал точно както е и живял: като жалък страхливец и отрепка. Ако беше проявил поне мъничко мъжество, сигурно още щеше да е жив. Вместо това бе ревнал като малко дете и точно заради това сега Карл го презираше, вместо да тъгува за него.
— Никога нямаше да стигне, закъдето сме тръгнали — каза Карл, изричайки на глас мислите си. — Мога да ти дам стотици примери, когато в последната минута го е хващало шубе и той се е отказвал. Станеше ли напечено, винаги развяваше белия байрак и ме оставяше аз да върша вместо него мръсната работа. Но какво да се прави, беше ми брат. Ще ми липсва ужасно.
Макар и Карл да се съмняваше, че Майрън има и най-малка представа какво е да си привързан към брат си, олигофренът кимна в знак на съгласие.
— Затова път сега мой човек, парите ти стават двойно повече — отбеляза вече по-бодро Карл.