Определено щеше да му е по-добре, ако Джак беше тук с тях. Дейвид можеше да обсъди с него всичко. Когато питаше нещо мама, тя говореше разни глупости, каквито говорят всички майки. Все повтаряше, че всички щели да го харесат и как той щял да стане любимецът на учителката. Откъде пък беше толкова сигурна?
Виж, Джак щеше да му влезе в положението. Но Джак го нямаше. Беше се качил на пикапа и беше заминал с един от полицаите. Ами ако не се върнеше никога повече?
Я чакай!
Джак не си беше взел багажа! Не можеше да замине завинаги, без да си вземе багажа! Щеше да се върне да си го прибере, нали така?
И тогава на Дейвид му хрумна най-блестящата идея.
Той погледна плахо към майка си. Още спеше. Хлапето се намести бавно и се приплъзна към края на леглото. Без да сваля очи от майка си, да не би тя да се събуди, изпружи крачета, докато пръстите му не опряха на пода. Една от дъските изскърца под тежестта му и той застина, но после се сети, че майка му няма как да го чуе. Можеше да усети само вибрацията, затова момченцето тръгна много предпазливо, на пръсти към вратата. Щом стигна при нея, погледна за последно леглото. Майка му не се беше помръднала. Дейвид затвори след себе си вратата.
Докато слизаше по стълбите, забеляза, че е тъмно. Майка му явно бе спала много дълго. И вече беше вечер. Дори нощ.
Изтръпнал, очакваше да чуе как тя слиза подире му. Ако я попиташе дали може да направи това, майка му сигурно нямаше да разреши. Точно сега беше моментът. Дейвид щеше да изтича дотам и да се върне, преди тя да е усетила, че го няма.
Щом се върнеше, щеше да се качи горе и да скрие нещата под леглото, после щеше да събуди майка си и да й каже, че е поспалана и е гладен. Тя така и нямаше да разбере, че е излизал от къщата, нещо, което му бе забранено да прави, ако първо не й се обади. Не му даваха никога, ама никога да излиза от двора без нея или дядо. „Дворът“, това беше моравата с бялата ограда около нея.
Ама че глупаво правило! Нали уж бе достатъчно голям, за да ходи на училище?
Дейвид отключи входната врата, излезе на верандата и затвори внимателно подире си. Поспря на верандата. Всичко изглеждаше едно такова странно. Някак зелено и особено. И небето си беше страшничко. Малчуганът видя нащърбените зъбци на светкавица, чу и тътена, който последва.
Дали да не изчака и да не отложи за друг път?
Но надали щеше отново да му се отвори случай като този.
Преди да се е разубедил, хукна надолу по стълбите и прекоси двора. Промуши се под оградата и свърна към конюшнята. Докато тичаше покрай ограденото пасище, забеляза, че конете се държат някак странно. Препускаха покрай оградата първо в едната посока, после и в другата, сякаш се опитваха да изскочат навън. Цвилеха и блъскаха с копита, тръскаха гриви и въртяха очи. Днес Дейвид за нищо на света не би ги яздил, дори и Джак да ги държи за юздите и да ги води.
Отново поспря и се запита дали все пак не спи. И не сънува. Но пак блесна светкавица и той разбра, че е буден.
Хукна презглава. Ако не побързаше, можеше да завали и да го намокри и тогава майка му щеше да разбере, че е излизал, без да е поискал разрешение.
Въпреки че се бе пристегнал с предпазния колан, Джак изхвърча нагоре, когато пикапът мина през една дупка, и си удари главата в тавана на купето.
— По дяволите! — изруга той, но не заради дупката или болката в главата, а защото, макар и да караше с близо сто километра в час, имаше чувството, че е заседнал в подвижни пясъци.
Беше пропаднал в дупката, понеже гледаше не пътя, а небето. Разпозна предупредителните признаци, защото ги беше виждал и преди. Веднъж в Алтъс, щата Оклахома, втори път в малко градче в Мисури, името, на което вече беше забравил. Когато небето беше такова и въздухът сякаш беше просмукан със зеленикава светлина, значи имаше условия за образуването на торнадо.
Джак погледна познатия пътен знак, покрай който профуча, и разбра, че е само на четири-пет километра от фермата.
— Хайде, хайде, по-бързо! — подкани той пикапа да покаже на какво е способен.
Добре, че на бензиностанцията беше проверил маслото.
По предното стъкло затрополиха огромни капки дъжд. В неестествено застиналия въздух се изви вихрушка. После втора, по-силна от първата. За по-малко от минута клоните на дърветата покрай магистралата сякаш полудяха. Западаха листа, които се оплетоха в чистачките. Заваля по-силно. Джак погледна разбуненото небе и изруга още веднъж.