Вътре огледаха набързо стаите. Един клон бе счупил стъклото на прозореца в хола и сега валеше направо върху мебелите. Вятърът беше отнесъл циглите на покрива над коридора на втория етаж и на няколко места течеше вода. Токът още не беше дошъл, телефонът също не работеше, но инак къщата не бе пострадала.
Справиха се бързо с течовете, като наслагаха тенджери и купи. Джак събра най-големите парчета натрошено стъкло и прикачи към зеещата рамка на прозореца голям найлон, та дъждът да не влиза в стаята. Остави Ана и Дейвид с няколко запалени свещи и отиде на ограденото пасище да провери дали не са пострадали конете. Единият бе ранен в хълбока, но както личеше, не много сериозно. Другите коне сякаш по чудо се бяха отървали невредими под летящите отломъци. Нямаше как Джак да провери стадото и фермата — трябваше да почака до развиделяване.
След като се върна, остави ботушите в килера, отиде в кухнята и запали отново свещта, която, преди да излезе, беше сложил върху масата. Качи се на горния етаж и видя през открехнатата врата на банята мигащия пламък на свещите, чу и гласа на Дейвид. Почука на рамката на вратата и надзърна в банята.
— Не се притеснявай, Джак, можеш да влезеш.
Момчето току-що беше излязло от ваната. Навсякъде по пода се виждаха мокри хавлиени кърпи. Дейвид си обличаше пижамата.
— Наложи се да се къпя на свещи, представяш ли си! — Две горяха на шкафчето, имаше една и отстрани на скрина. Те хвърляха по стените и тавана танцуващи сенки. — Беше страхотно! От свещите банята прилича на пещера, нали?
Дейвид щеше да помни тази вечер като голямо приключение. Вероятно се бе забавлявал не по-малко, отколкото щеше да се забавлява на отложеното посещение в увеселителния парк в Сикс флагс. Дори не подозираше на каква опасност е бил изложен във фургона. Джак потрепери при мисълта какво е могло да сполети детето, ако той е закъснял и с една-единствена минута.
— Къде е майка ти?
— Чака ме да си кажа молитвата.
— Ами побързай тогава.
— Ти ще дойдеш ли?
— Стига да искаш.
Двамата влязоха заедно в детската стая. Ана оправяше леглото и погледна озадачено Джак. И тя се беше окъпала и изглеждаше освежена. Беше се облякла, но косата й още беше мокра. Ала не от дъжда. А от шампоана. Младата жена ухаеше на цветя и Джак усети още по-остро, че вони на конюшня.
Сви притеснено рамене и посочи Дейвид.
— Искаше да чуя молитвата му.
Малчуганът се покатери на леглото, оправи възглавницата, подреди плюшените животинки, които бе избрал, за да спи с тях, погледна дали книжката с динозаврите е на нощното шкафче, после долепи длани под брадичката си, затвори очи и започна да си казва молитвата.
Джак сведе глава и също затвори очи. Жалко, че Ана не можеше да чуе чистото му като камбанка гласче и как той моли Бог да поживи всички, които обича. От всичко, което не можеше да чуе: музиката и пробоя на вълните, шумоленето на вятъра в тополите, Ана страдаше вероятно най-силно, че не знае какъв е гласът на сина й. Джак усети как сърцето му се свива.
— Бог да благослови Джак и да го накара да не си тръгва.
Джак вдигна глава. Стрелна с поглед Дейвид, после и Ана. Тя явно беше разчела думите по устните му, защото в същия миг погледна Джак и щом очите им се срещнаха, бързо ги извърна. Наведе се над сина си, целуна го за „лека нощ“ и му показа със знаци, че го обича.
— И аз те обичам, мамо.
— Лека нощ, Дейвид!
— Когато се събудя, тук ли ще бъдеш, Джак?
— Естествено. Разчитам на теб да ми помогнеш, докато оглеждам какви щети е нанесла бурята.
— Страхотно!
Ана духна свещта върху нощното шкафче. Дейвид гушна възглавницата и затвори очи. Вече се унасяше, когато майка му и Джак излязоха от детската стая.
В коридора се погледнаха над запалените свещи, които носеха.
— Сигурно е много самонадеяно. Самонадеяно — повтори той, понеже младата жена му показа със знаци, че не разбира. — Нахално. — Тя кимна. — Но имаш ли нещо против да си взема един душ?
Ана му махна към банята.
— Защото фургонът… Фургонът…
Тя понаведе глава на една страна, както правят хората с нормален слух. Но беше вперила очи в устните му и това го разсея.
— Доколкото видях, покривът на конюшнята е отишъл. Но застраховката ще стигне да го поправиш. На места е паднала и оградата. Направо е изтръгната от земята. Божичко, никога не съм виждал такива поражения след торнадо! Бараката за инструментите е срината до основи. Утре ще огледам цялата ферма. В тъмното ми беше трудно да видя колко сериозни са щетите, а и вали като из ведро. Сигурно съм пропуснал нещо.