Джак проследи пръстите й, докато тя изписваше думата „фургон“. Извърна поглед, но беше наясно, че сутринта Ана ще види какво е станало, и каза:
— Смачкан е като консервена кутия.
Ана се бе вторачила в устните му. Сведе очи и загледа някъде в пространството. Водата, капеща от протеклия покрив в тенджерите и легените, трополеше някак странно и потискащо — добре, че младата жена не я чуваше.
Джак понечи я докосне по китката, но не посмя. Ана обаче забеляза движението и пак го погледна.
— Извадихме късмет, така да знаеш!
Тя извърна очи към стаята на Дейвид. Джак видя как гърлото й се свива от спазъм и Ана преглъща. Още малко, и да се разплаче.
— Да се върнем на въпроса — каза той. — Ако нямаш нищо против, ще си взема един душ. Но ако…
Млъкна насред изречението, запленен от играта на светлината и сянката върху лицето й. Ана вдигна очи към неговите.
— Ако ти е неприятно, няма да се къпя.
Разбира се, че нямам нищо против — показа му тя със знаци и изрече с устни думите.
— Добре тогава. И… и ще спя в пикапа. Няма да ми е за пръв път, а и не е чак толкова лошо.
Но още преди да се е доизказал, тя му показа с ръка да замълчи.
— Какво?
Ана направи знака, който означаваше „спя“, и му посочи долния етаж.
— На канапето ли? Сигурна ли си?
Тя кимна. Джак запристъпва от крак на крак.
— Всъщност защо не. Няма ток и може би не е зле да…
Младата жена кимна още веднъж, — този път по-категорично и малко нетърпеливо. Джак се предаде.
— Добре… — Постоя още малко: не знаеше какво да каже, знаеше обаче, че не му се иска да й пожелава „лека нощ“ и да се разделя с нея. — Е, ще вляза да се изкъпя, а ти си лягай. Сигурно си капнала от умора. Лека нощ.
Тя също му пожела със знак „лека нощ“, после се обърна и тръгна по коридора към стаята си, като си светеше със свещта и заобикаляше тенджерите и легените, вече почти пълни с дъждовна вода.
Джак стоя дълго под душа — топлата вода го шибаше по главата и раменете и сякаш отмиваше напрежението. Няколко пъти се насапуниса и се плакна, после пак просто застана под струята, докато водата стана хладка.
Избърса се и си облече резервните дънки и тенис фланелка, които държеше за всеки случай в един кашон в багажника на пикапа. Изми ваната, събра влажните хавлиени кърпи, останали след него и Дейвид, и тръгна да ги свали заедно с мокрите си дрехи долу в килера.
Но щом излезе в коридора, чу откъм стаята на Ана, че тя ридае тихо.
Подвоуми се. Ала само за миг.
Пусна вързопа мокри дрехи на пода и надзърна в стаята. Ана беше сложила свещта върху нощното шкафче и си бе оправила леглото, но не си беше легнала — седеше на люлеещия стол при прозореца, гледаше дъжда и плачеше.
Усети го, че е в стаята, чак когато видя отражението му в стъклото. Сепна се, бързо избърза сълзите по страните си, стана от стола и погледна Джак право в лицето.
— Не исках да те безпокоя, Ана. Но реших да видя как си.
Дълго време тя не направи нищо — просто стоеше и го гледаше. Накрая изписа с пръстите на дясната ръка буквата „б“, вдигна ги към устните си, премести ги нагоре-надолу и духна, сякаш му пращаше въздушна целувка.
Благодаря ти.
— За какво?
Ана го погледна уморено, после изписа със знаци името на Дейвид. Джак отвърна прегракнало:
— За Бога, Ана, излишно е да ми благодариш за това.
Тя поклати упорито глава и пак направи знака. Този път обаче задържа пръсти пред устните си, които се разтрепериха, а от очите й отново започнаха да се стичат сълзи.
— Недей да плачеш! — Джак пристъпи и сложи ръце върху раменете й. — Вече всичко е наред. Беше уплашена. Аз също, но ето че не се случи нищо лошо. Дейвид е жив и здрав. Това е най-важното.
Сега вече като че ли беше съвсем естествено да я притегли до себе си. Сложи ръка зад главата й и я притисна до рамото си. Ана продължаваше да плаче, долепила очи до тениската му. Джак я потупа лекичко по гърба.
— Всичко е наред. Просто реагираш със закъснение на притеснението, и толкоз. Ако ще ти олекне да си поплачеш, нямам нищо против. Излей си мъката. Ще бъда до теб докогато кажеш.
Както преди малко в убежището, Ана не виждаше устните му, ала буквалният превод на думите нямаше значение. И така разбираше значението им. Тя допря пръсти до врата му и го заслуша чрез допира. Джак продължи да говори, всъщност шептеше и се опитваше да я успокои чрез трептенията.
— С това свое изчезване Дейвид ти изкара ангелите. За капак трябваше да изживееш и торнадо. Но всичко приключи благополучно, нали?