Выбрать главу

Ана пак държеше главата си наведена, вдигна обаче пръсти и докосна лекичко устните му.

— Не те виня, че плачеш. Да ти призная, тази вечер и на мен на няколко пъти ми се доплака. Едва се сдържах, докато слушах как Дейвид се моли. Знам какво ти е — рече Джак и пак я погали по гърба. — Поплачи си. Аз съм до теб.

Той замълча, но Ана продължи да държи пръстите си до устните му. Джак ги целуна лекичко. После още веднъж. Ана обърна длан, той целуна и нея. Младата жена го помилва по брадичката, а Джак я целуна и по слепоочието, сетне и по скулата.

Искаше му се да не маха устни оттам.

Никога.

Сърцето му биеше като обезумяло.

Понаведе глава, Ана също и устните им се допряха. Джак усети как ръцете му се напрягат и той притегля Ана още по-близо до себе си. Долепи устни до нейните и я целуна.

„Мили Боже!“, помисли си, защото устата й беше мека, сладка и откликваше толкова изкусително на милувките му.

Всичко друго в неговия свят сякаш се стопи. Притесненията и съжаленията се разпаднаха досущ вериги, които най-неочаквано някой е отключил. Върху дотогавашния му живот падна тежка завеса. Той съществуваше само тук и сега, беше се слял с Ана. Сетивата му не усещаха нищо друго, освен нея. Освен уханието на цветя, с което бяха просмукани кожата и косата й. Освен дребничкото й тяло, сгушено до неговото. Освен невероятния вкус на устата й. Нищо в живота му не можеше да се сравнява с тях.

После най-неочаквано те му бяха отнети и той изтръпна от тази внезапна загуба.

Отвори очи и видя, че Ана отстъпва назад — беше прехапала устни, едвам си поемаше дъх. Джак изруга — биваше ли да е толкова глупав! Да, кръвта му беше кипнала. Той беше обезумял от сласт. За разлика от Ана. То оставаше да пожелае точно него! Тя беше невероятна, докато той… е, той не беше първа хубост. Уж е била женена, а излъчваше някаква непорочност, нещо, което не можеше да се каже за Джак. Със своята безпогрешна женска интуиция тя сигурно бе проумяла, че той е последното нещо, от което има нужда в и бездруго тежкия си живот.

Джак вдигна умолително ръка.

— Извинявай. Аз такова…

Но млъкна, защото Ана извади долния край на блузата си от дънките и разкопча припряно копчетата. Джак стоеше като вцепенен първо от стъписването, сетне от разкрилата се пред очите му гледка, от гладката й като свила кожа. Ана беше със сутиен, но така беше още по-сексапилна. Въпреки това Джак изгаряше от желание да я види гола.

Младата жена стоеше изопната като тетива. Беше притаила дъх. Чакаше.

Джак пристъпи към нея и пъхна длани под блузата. Обхвана гръдния й кош, без да сваля очи от нейните, сетне пак я притегли до себе си и отново я целуна.

Кожата й бе неописуемо гладка, тялото й откликваше, точно както Джак се беше надявал, Ана бе също тъй ненаситна за милувките му, както и той — за нейните. Тя обви ръце около врата му, а Джак пристъпи напред, докато гърбът й не опря в стената. Сведе глава и започна да я целува по врата, по раменете и гърдите. Тя простена гърлено.

Изви се на дъга и се притисна до него. Джак смъкна ръце и ги сложи върху задните джобове на дънките й, носле я повдигна и я притисна още по-силно към себе си. Ана се бе хванала за раменете му и се допря до тялото му още по-настойчиво, носле го завъртя, така че си размениха местата — сега вече Джак бе опрял гръб о стената. Младата жена вдигна фланелката му и го зацелува с отворени уста по гърдите и корема. Той усети езика й върху кожата си, после върху едно от зърната на гърдите му и изпита чувството, че ще се пръсне от наслада.

Разкопча панталона, но не той, а Ана бръкна вътре. Джак извика името й дрезгаво, със звук, който би могъл да е смях или стон, но с който при всички положения даваше воля на приятната си изненада.

— Господи! — промълви той.

Струваше му се, че милион разперени криле са го понесли нагоре. Знаеше, че няма да издържи още дълго и ще свърши, затова се пресегна и махна ръката й.

— Не искам да съсипвам всичко — успя да простене. — Искам и аз да те милвам.

Ана явно разбра думите му, най-малкото техния смисъл, защото го заведе при леглото и смъкна дънките, после съблече и блузата. Джак не откри в тялото й и най-малкия недостатък и това съвършенство като че ли го смути.

Стоеше, засрамен колко е недодялан, но Ана сякаш не изпитваше такива притеснения. Бръкна в панталона му и го смъкна, сетне прокара длани по задника му. Замилва и члена му и започна да го разглежда с неприкрит интерес. В мъничките й ръце той изглеждаше тежък, едър и твърд. Това красноречиво доказателство за мъжествеността му като че ли му възвърна самочувствието. Той дори се опи от суета.