Ана имаше хубави гърди. Дори съвършени. Под пръстите и езика му зърната й се втвърдиха. Джак ги засмука лекичко и я замилва с кокалчетата на пръстите по корема, около пъпа.
Бикините й бяха копринени. Косъмчетата под тях бяха меки. Тя вече беше мокра.
Ана лежеше под него сякаш безкрайно дълго, но пак не можеше да му се насити. Нямаше нищо против дори той да заспи и да не се помръдне чак до сутринта. Беше й приятно да чувства тежестта му.
Но Джак не спеше. От време на време Ана усещаше как той прокарва пръсти по косата й и я милва нежно по главата. Бузата му с набола четина опираше в ухото й. Тя се надяваше и Джак да изпитва същото — неописуема наслада от тяхната близост.
Но накрая той се понадигна и се претърколи на леглото. Ана се обърна с лице към него. Целунаха се. Тя усети как Джак движи устни и се дръпна лекичко, за да види какво й казва.
— Заболя ли те?
Тя поклати глава.
— Стори ми се, че… че се напрегна, когато…
Ана се усмихна и допря пръсти до устните му. Наистина я бе заболяло малко, когато Джак я бе обладал. От доста време не се беше любила с мъж, а и междувременно беше раждала. Колко мило, че той е забелязал.
Но леката болка бе траяла само миг. После Ана бе обвила нозе около кръста му и доста нескромно го бе приканила да проникне още по-надълбоко в нея. Изчерви се при спомена колко похотливо се е държала. Бе направила така, че да е невъзможно Джак да не я люби. Беше се уплашила, че след първата целувка той ще спре, и бе взела инициативата в свои ръце.
Желаеше го. Ако тази вечер не се бяха любили, щеше да съжалява до гроб. Пет пари не даваше какво ще стане утре. Важното бе, че сега е с него и той я гледа не по-малко замечтано и унесено, отколкото тя — него.
Джак я помилва с показалец по бузата.
— Хубава си, Ана.
Тя изрече с устни, буква по буква:
Ти също.
— Аз ли съм хубав? — прихна Джак. — Друг път!
Хубав си! — изписа Ана настойчиво с пръсти буквите.
— Пък аз си мислех, че само лицето ми е изразително.
Младата жена усети, че той се шегува.
Да, и това.
Усмивката му бавно помръкна и той се взря в очите й.
— Какво изразява сега?
Ана написа старателно с пръсти:
Че си много щастлив да лежиш тук.
— Да, лицето ми не те е излъгало — рече Джак.
Какво каза!
— Казах, че не те е…
Тя махна с ръка.
Това го разбрах. Какво каза, когато…
— Кога? — повтори Джак и вдигна изчаквателно очи.
Тя го гледа дълго.
— А, питаш ме, когато ние… когато свършихме ли?
Ана кимна.
— По дяволите, не помня! Толкова ли е важно?
Само ако си извикал името на друга жена.
— Кълна ти се, че не съм казал това.
Добре.
Джак допря палец до устните й и ги помилва. Усмихваше се мило, но и някак тъжно.
— Честен кръст, не помня какво съм казал, Ана, но то по никакъв начин не е предало онова, което изпитвах.
Тя зарови глава в косъмчетата върху гърдите му и вдигна ръка, та Джак да вижда думите, които изписва.
Жалко, че не можах да го чуя.
Той отметна глава.
— И аз съжалявам.
Младата жена се изкушаваше да му каже, че отново се е заела да се учи да говори, но после размисли. Ами ако не успееше? Ами ако не възстановеше уменията, които навремето бе усвоила с толкова усилия? Все пак години наред не ги беше прилагала. Не й се щеше да го разочарова. Беше достатъчно, че ще разочарова самата себе си. Това щеше да разбие сърцето й.
Затова реши засега да не му казва. Искаше да се справи добре, когато се престрашеше да изрече за пръв път неговото име. Докато не се убедеше, че това е по силите й, щеше да мълчи и тайничко да се упражнява.
Знам как звучи гласът ти — рече му със знаци.
— Така ли?
Ана кимна и сложи длани върху страните му, после ги прокара по наболата четина.
— Гласът ми не е от най-приятните. Доста дрезгав е.
Забелязала самодоволната му усмивка, Ана прихна, защото знаеше, че и тя се подсмихва самодоволно. Целунаха се лекичко. После по-дълбоко и страстно. Не можеха да спрат да се милват и докосват. Тя прокара пръсти през косъмчетата по гърдите му, нещо ново за нея, защото кожата на Дийн беше гладка. Сетне ги плъзна по извивката на ключиците му, по рамото и ръката над лакътя. Заинтригувана, я стисна, а Джак напрегна мускули.
Младата жена каза със знаци:
Имам два въпроса.
— Слушам те!
Ана вдигна пръст, за да му покаже, че това е първият въпрос.
Какво стана тази сутрин?
— В шерифството ли? Пуснаха ме. Нямат доказателства. Не съм го направил аз, Ана.
Знам. И през ум не ми е минавало, че точно ти ще седнеш да слагаш отрова на кравите, но…