— Никога ли не са те любили така?
Ана поклати уморено глава и видя, че той е доволен от отговора й.
— Радвам се! — пророни Джак.
Тя понаведе глава, целуна го и усетила по устните му вкуса и на двамата, се усмихна, затвори очи и се унесе.
Подремнаха, после отново се любиха, този път като се гледаха в очите, по-бавно и не така пламенно, но с по-голяма обич и внимание един към друг. След това Джак заметна и двамата с чаршафа, вдигна Ана на ръце и я занесе на люлеещия стол, където я сложи върху коленете си. Общуваха чрез кожата си, чрез всяка глътка въздух, която вдишваха, чрез сърцата си, които туптяха лудешки. Бе излишно да разговарят. Това не им трябваше. Имаха си своята тишина.
По изгрев — слънце, без да вдига глава от гърдите му, Ана сподели какво й е на душата. Направи го със знаци, но Джак я разбра. Вдигна ръката й към устните си и след като я целуна по дланта, рече:
— И аз те обичам.
43
Карл се смя така, че чак му прилоша. Щом разбра, че е помислил гръмотевицата за изстрел, направо легна на мръсния под в бунгалото и се кикоти, докато не му избиха сълзи.
— Да опустея дано, Майрън! Вече си мислех, че сме пътници! — рече той, както бършеше очите си. — Реших, че някое ченге е извадило късмет и без да иска, се е натъкнало на бърлогата ни.
Майрън не схвана шегата, но въпреки това също се засмя.
Колкото до гръмотевицата, тя предвещаваше буря, която не бе шега работа. През страховитата нощ имаше моменти, когато Карл проклинаше съдбата, че му е извъртяла този гаден номер. Той беше избягал от затвора, без да получи и драскотина. Посред бял ден бе извършил дързък банков обир, без косъм да падне от главата му. Сега беше поел към живот, в който щеше да се чувства като волна птичка.
Човек, на когото му вървеше толкова много, не заслужаваше да умре само защото по някаква прищявка на природата се е извила буря, прерасла в торнадо.
Цяла вечер двамата с Майрън стояха на прозорците и гледаха черните страховити облаци. Карл се изплаши до смърт от зеленикавата светлина и гробовната тишина. След като се мръкна, стана още по-зловещо — небето беше прорязвано от злокобни светкавици, каквито той не бе виждал никога през живота си. После часове наред дъждът, градушката и халите брулеха бунгалото. Покривът протече, нямаше сухо местенце, където да се сгушиш и да се опиташ да поспиш.
Дълбоко в себе си Карл се уплаши да не би съвсем да е изпаднал в немилост пред Бога и той да е пратил тази буря като наказание за всичките му злодейства. Заради тези тревоги, заради ужасяващия тътен на бурята, заради дъжда, леещ се през покрива, и двата вкочанени трупа в ъгъла Карл прекара една от най-тежките нощи в живота си.
Виж, на сутринта си беше друго.
Събуди се и що да види: небесата бяха окъпани от слънце, вече не беше толкова горещо, чуруликаха птички. Той се облекчи при външната стена на бунгалото, качи се на колата и запали двигателя.
— Хайде, хайде, де! — подкани нетърпеливо, докато настройваше радиото и се опитваше да хване някоя местна станция.
Майрън също се показа на вратата на бунгалото — от съня розовите му очи се розовееха още повече, а пепелявата коса образуваше нещо като бухлат ореол около главата му.
— Какво правиш, Карл? — попита той и се зачеса по тестисите, после се изпика в една останала от дъжда локва.
— Я ми донеси една кола, чу ли?
Карл бе готов да плати и сто долара от банкнотите, с които бе натъпкан сакът, само и само да може да си купи отнякъде чаша силно кафе, но сега трябваше да се задоволи с кофеина във възтоплата кока-кола. Стоя в автомобила близо половин час — отмиваше от кутийката с безалкохолната напитка и слушаше радиото. Когато се върна в бунгалото, се чувстваше освежен и зареден с нови сили и това не се дължеше само на кофеина.
Метна празната кутийка от кока-колата и потърка енергично ръце.
— Майрън!
— А? — обади се той, както се тъпчеше с пакетирани понички.
Устните му бяха целите в пудра захар, от която изглеждаха още по-призрачни и бледи.
— Махаме се оттук.
— Добре, Карл.
— Още сега — натърти Карл и сякаш Майрън бе възразил се зае да му излага доводите си. — Слушах радио. Знаеш ли за какво говорят по новините?
— За какво?
— За бурята. Била отнесла пътища и мостове. Щетите възлизали на милиони долари. Били загинали десетки души. Много повече били изчезнали безследно и вероятно също били умрели. Знаеш ги как говорят тия журналисти — мрачно и сериозно. И тази сутрин си повтарят само едно: колко ужасна била бурята. Как била помела Източен Тексас. Синоптиците дори не били успели да преброят смерчовете. Навсякъде имало наводнения. Покривите били отнесени. Имало сринати до основи къщи и предприятия, коли, смачкани като детски играчки. Токът навсякъде бил прекъснат. Телефоните също не работели. Губернаторът бил призоват президента да обяви бедствено положение в засегнатия район. Тази сутрин всички са се запретнати да разчистват разрушенията. Знаеш ли какво означава това?