Майрън глътна една поничка, без да я дъвче.
— Какво?
— Означава, че не ни търси никой — обясни Карл и посочи към автомобила и радиото. — По новините не казаха и една-единствена дума за нас. Нито една! Нима смяташ, че ще хукнат да ни гонят, когато има бабки, заседнали с котките си в каравани, които се носят по придошлите реки? Друг път! Ще тръгнат да спасяват тях. Днес само това ще правят. А може би и утре, и вдругиден. Точно сега е моментът да се изнасяме оттук — изсмя се той. — Ей на това му се вика провидение, Майрън! По-голям късмет, здраве му кажи!
— Сесил каза, че трябвало да останем тук една седмица.
— Махни го Сесил! — изсумтя презрително Карл. — Нищо не му разбираше главата. Ако беше жив, сигурно и сега щеше да седне да спори и да ме убеждава, но аз никога не пропускам добрите възможности. А за по-добра от тази не можем и да мечтаем. Хайде, размърдай се. Тръгваме.
Събраха всичката храна, която им бе останала, за да има с какво да се подкрепят по пътя. Взеха и пакет тоалетна хартия, безалкохолни напитки и бутилирана вода, всичко, което според Карл можеше да им влезе в работа. Докато Майрън редеше нещата на задната седалка в колата. Карл отиде при багажника, за да се увери, че натъпканият с банкноти сак си е на мястото. Не му се вярваше Сесил да го е пипал, но виж, Кони като нищо е могла да се опита да го преметне.
Сакът си беше там и както личеше, не беше докосван. Карл се възползва от случая и пъхна в джоба си няколко стодоларови банкноти. Каза си, че това са пари за из път, с които да си покрият разноските. Майрън изобщо нямаше да забележи, че липсват от неговия дял.
Карл загледа как съучастникът му върви от бунгалото към колата, помъкнал под двете мишници по каса безалкохолни напитки. Майрън си беше непоправим. Никога не се разстройваше, нямаше страх от нищо. Никога не избухваше и не се отчайваше. Идиотизмът го предпазваше от естествените човешки реакции и чувства.
Беше си грехота толкова много пари да отиват нахалост, в ръцете на малоумник, който изобщо не бе в състояние да разбере стойността им и да се възползва от възможностите, които те предлагат. Дали Карл да не му спести главоболията с тези пари? Подобна отговорност не бе лъжица за устата на Майрън. Той щеше да се обърка като пиле в кълчища.
Освен това щеше да е много по-чисто, ако Карл го зарежеше тук при Сесил и Кони. Тъй да се каже, щеше да го остави като излишен багаж. Така нямаше да се налага да се съобразява с никого и с нищо.
А колко сладка бе мисълта, че скоро ще си живее като волна птичка!
Майрън остави касите върху седалката в автомобила и пак тръгна към бунгалото. Карл извади пистолета, който бе втъкнал в колана на панталона си, и се прицели в тила на съучастника си.
Но в последния момент, преди да е натиснал спусъка, размисли. До границата с Мексико имаше доста път. Майрън беше тъп като галош, но освен това имаше яка гърбина и чифт ръце. Изпълняваше безпрекословно всичко, каквото му кажат. Не се гнусеше от мръсната работа. Беше като муле. Човек не си убива доброто муле само защото е грозно и глупаво. Държи го, защото му върши работа.
След като реши засега да пощади живота на Майрън, Карл отново пъхна пистолета в колана си и затвори багажника на колата.
Не беше минал и четвърт час, и вече бяха готови да потеглят. Майрън се настани отпред на седалката до шофьора. Карл се върна в бунгалото да види дали не са забравили нещо.
Очите му се спряха върху двата трупа. На утринната светлина изглеждаха гротескни. Бяха започнали да се издуват. Отворените рани бяха потъмнели от накацалите по тях мухи. Не след дълго щяха да се вмиришат.
Карл усети нещо като угризения на съвестта, но се отърси от тях бързо, точно както веднага щом бурята отмина, се бе отърсил от страха, че ще бъде наказан от Божия гняв.
Сега си повтаряше, че Сесил и Кони сами са си го търсели. Кони беше долнопробна пачавра, набутала се в ситуация, в която нямаше какво да търси. Рано или късно щеше да забърка някоя каша. Карл го бе разбрал в мига, в който я беше видял.
Виж, не бе така лесно да си измие ръцете за убийството на брат си. Но и за него си намери оправдание. Сесил си беше безнадежден страхливец. При това вироглав. Не искаше да признае, че по-малкият му брат го превъзхожда, и туйто.
Основен закон в природата беше естественият подбор, оцеляването на по-пригодените. Карл бе отървал човечеството от две слаби брънки, нищо повече.