Той махна подигравателно на двата трупа.
— Е, хайде, чао!
— Доколкото разбрах от радиото в пикапа, почти навсякъде токът е прекъснат — каза Джак на Ана, докато закусваха. Храната в хладилника беше започнала да се разваля. — Можело да минат дни, докато електрическата компания отстраняла повредата. Цари пълен хаос. Засега сме откъснати от света.
След закуската се качи на покрива на къщата, за да види доколко е пострадал. За да го поправи, трябваше да набави нови цигли, и засега покри зейналите дупки с насмолена мукава. Реши да построи наново бараката за инструментите веднага щом набави необходимите материали. Покривът на конюшнята беше отнесен целият и се налагаше да викат майстори. Щом оправеха телефоните, Джак щеше да се обади на ветеринаря за ранения кон, но го беше огледат още веднъж и бе видял, че не е пострадат сериозно.
След като свърши тези неща, сподели с Ана притеснението си за кравите и предложи те тримата с Дейвид да идат при стадото. Притесняваше се да ги остави с Дейвид сами без телефон.
Ана приготви храна, която момченцето настоя да сложи в раничката си със сто и един далматинци. Младата жена взе и фотоапарата — смяташе, че ще помогне на хората от застрахователната компания, ако направи снимки на пораженията непосредствено след бурята.
Следите от смерча личаха и отвъд желязната арка, бележеща границите на фермата. Джак криволичеше с пикапа, за да заобиколи отломките и клоните, нападали по пътя. Жиците висяха разкъсани, стълбовете бяха съборени. Видяха един пътен знак, превит надве. На около осемстотин метра от фермата съгледаха ламаринен лист от покрива на конюшнята — приличаше на намачкан станиол. Старата вятърна мелница бе полегнала на една страна насред пасището, а крилете й се въртяха с трясък.
Джак зави и насмалко не блъсна една от кравите. Удари рязко спирачките. Няколко крави бяха прекосили пътя и си пасяха мирно и кротко при канавката от другата страна.
— Дай им на умните добичета на Корбет да се промушват през пролуките в оградата! — каза той и слезе от пикапа.
Хванал шапката, размаха ръце и върна с викове животните през пътя в ограденото пасище. Добре, че носеше чантата с инструментите и няколко дъски, с които посегна криво-ляво оградата. Каза си, че освен другото трябва да купи и бодлива тел.
Отидоха с пикапа при заслона за стадото.
— Предлагам да продължим пеша. Само това оставаше — да заседнем в калта.
Ана нахлузи чифт ботуши, останали от свекър й. Бяха огромни, но все пак я предпазваха от калта и локвите. Дейвид също беше с ботушки, но Джак го носеше на ръце почти през цялото време, докато обикаляха по края пасището. Стадото не бе пострадало от бурята. Доколкото Джак можеше да прецени, не бяха загубили нито една глава добитък.
Стори му се истинско чудо, макар и да бе чувал за приумиците на такива бури, които направо помитат едната страна на улицата, а другата оставят непокътната. Понякога върлуваха километри наред по повърхността на земята, помитайки всичко по пътя си. Друг път подскачаха като камъче, хвърлено по повърхността на водата, и само тук-там причиняваха щети. Този път торнадото явно беше завило рязко на изток, беше подминало пасището, където са пасли говедата, и ги бе пощадило.
Докато вървяха назад към пикапа, Джак се запита какво ли си мисли Дейвид за това, че той държи майка му за ръка. Дори и да беше забелязало, детето не го правеше на въпрос. Сякаш не виждаше, че отношенията между него и Ана са се променили, макар че те не парадираха с това. Джак беше слязъл на пръсти на долния етаж и бе легнал на канапето в хола още преди малчуганът да се е събудил.
За детето нямаше да е никак добре, ако ги беше изненадало да седят заедно на люлеещия стол при прозореца — Ана се беше отпусната върху гърдите на Джак и бе вдигната крака върху страничните облегалки на стола. Двамата се бяха унесли, след като се бяха любили бавно и сънено, оставяйки движението на стола да върши по-голямата част от работата.
Затова Джак я бе целунал за последно, беше я пренесъл на леглото и я бе оставил там, макар че му беше много трудно. Сега вече му се искаше непрекъснато да я милва. Погледнеше ли я, и го обземаше желание да я докосне. А той я гледаше едва ли не непрекъснато.
Сега, докато се разхождаха, Дейвид забеляза тъкмо това — че той гледа майка му.
Джак постла спалния чувал, който бе взел от пикапа, защото земята още не беше изпръхнала. Разположиха се върху него и си направиха обяд от сандвичи с фъстъчено масло, пресни плодове и бутилирани сокове. Той дълго гледа Ана в очите, а тя му се усмихна, както се усмихват само жени, които са били любени.