Косата й се вееше и го докосваше по бузата и врата. С уханието си Ана му напомняше за предната нощ. Дейвид не млъкваше, но Джак не се дразнеше, обратното, от бърборенето на детето му ставаше още по-приятно.
Не знаеше да плаче ли, да крещи ли.
Не беше и подозирал, че животът може да е толкова хубав.
Толкова хубав, че той не се и надяваше щастието му да трае дълго.
Такива прелестни неща рано или късно свършваха. И Джак се плашеше от този край.
44
Пикапът спря.
— Колко е часът, Джак?
— Наближава три.
— Ура! Не съм изпуснал „Островът на Гилиган“! Дейвид отвори вратата на автомобила и насмалко да падне долу, толкова бързаше да слезе. Изтича нагоре по стълбите и хукна през верандата към входната врата.
— Забрави, че няма ток — извика подире му Джак.
Но вратата вече се беше затворила. Джак помогна на Ана да слезе от пикапа.
— Днес Дейвид прелива от енергия — каза й и я притисна до себе си. — За разлика от мен. Особено след онова изпитание, на което ме подложи нощес.
Младата жена се престори на сърдита, но не издържа и се усмихна. Джак я прегърна, после се зае да разтоварва багажа от пикапа. Ана взе фотоапарата и светкавицата. Той грабна спалния чувал и кошницата с храната и й рече:
— След като приберем нещата, не е зле да отскочим до града и да видим какво става. Да питаме кога ще пуснат тока. Какво ще кажеш?
Ана направи знака за „храна“.
— Точно така — съгласи се Джак. — Ако магазините не са пометени от вихрушката, стоките в тях сигурно са разграбени до шушка, но може би ще намерим някакви храни, които да не трябва да се държат в хладилник. Добре поне, че печката е на газ.
Той се пресегна през нея и отвори входната врата. Ана влезе пред него. Джак я последва.
Ударът бе толкова силен, че му се зави свят.
Веднъж един кон го бе изритал в главата. Навремето Джак бе работил като коняр в тузарско ранчо в Южна Калифорния, където богаташите плащаха луди пари, та в продължение на седмица да се правят на каубои. Джак знаеше, че конят си е доста сприхав. Решеше го след един излет, когато видя, че животното издува ноздри, и разбра какво ще последва. Дръпна се, но твърде късно. Копитото го фрасна по главата.
Този път беше много по-страшно.
С коня Джак беше разполагал със стотна от секундата, за да се стегне и да посрещне удара. Този път изобщо не беше подготвен. Цапардосаха го изневиделица, съвсем неочаквано. Главата му отскочи и Джак буквално изхвърча във въздуха. Сякаш увисна в пространството, после с все сила се блъсна в стената на антрето. Отстрани го проряза пареща болка и той усети, че при сблъсъка е счупил най-малко едно ребро.
Свлече се тежко на пода и почувства как му се повдига и на гърлото му засяда буца. Стисна глава и затвори очи, проклинайки бабаита, който го е халосал и му е причинил такава смазваща ослепителна болка.
Имаше чувството, че мозъкът му подскача вътре в черепа досущ топче на рулетка. Чак когато топчето най-сетне спря, Джак успя да отвори очи, учуден, че още е в състояние да го прави и ударът не го е убил или не го е проснал в безсъзнание.
Понечи инстинктивно да се изправи, но успя да застане само на четири крака. Когато вдигна глава, стените се люшнаха, а подът зашава като разбунено море. От движението му се пригади. Той сведе глава и повърна.
— Я престани, за Бога!
Ръцете му се подкосиха и Джак се свлече на една страна, при което усети как пърлещата болка отново го пронизва. Счупеното ребро беше като нажежена дамга, впила се в жизненоважните органи. Той стисна зъби, за да не изкрещи.
— Виж как изцапа пода! Какво ще кажеш, сладурано? Ще има да му триеш сол на главата, задето ти изцапа лъснатия паркет, нали?
Джак повторно отвори очи. Световъртежът като че ли го беше поотпуснал. Най-малкото стените и подът се въртяха по-бавно от преди. Въпреки това той трябваше да се пребори с гаденето, което го заливаше на талази, за да фокусира погледа си.
Мъжът беше снажен и красив, вещаеше смърт.
Джак го проумя начаса и от тази мисъл отново му се повдигна, но с върховно усилие на волята той успя да се пребори с гаденето и да не повърне.
С едната ръка мъжът бе запушил устата на Дейвид и го бе притиснал до себе си. В другата държеше пистолет, насочен отстрани към главата на детето. Ана бе долепила гръб до отсрещната стена и гледаше ужасена, с разширени изцъклени очи мъжа. Лицето й бе пребледняло като платно.