— „Истпарк Девелопмънт“.
— Та предай им, че фермата не се продава. И не ме безпокой повече.
Делри излезе от стаята и се качи на горния етаж. Емъри проклинаше всяка негова стъпка, докато той не се скри на площадката на втория етаж. После се извърна към Ана.
— Въпреки всичко накрая ще размисли и ще склони.
Младата жена поклати глава. Банкерът й се усмихна благо — благо и бързо отиде при нея.
— Ако трябваше да решавате вие, какво щяхте да направите? — натърти Емъри и опря показалец в гърдите й.
Тя веднага му обърна гръб и се запъти към входната врата. Ломакс я последва, но се направи, че не забелязва как е отворила широко вратата и недвусмислено го приканва да си тръгне.
Банкерът си помисли, че не е постигнал особен напредък със стареца. Корбет бе непоклатим. Той трябваше да опита нещо друго.
Щеше да бъде крайно опасно да наема още веднъж Джеси Гарсия. Ако рискуваше за щяло и нещяло, Гарсия нямаше да се радва толкова дълго на доверието на хората. Човек си купуваше с петдесет долара не само неговите услуги, но и мълчанието му. Никога досега Гарсия не се беше оставял да го хванат. Той обикновено възлагаше работата на някой свой изпаднал в нужда роднина, който само минаваше през града и на когото даваше малка сумичка, докато самият той гледаше да си осигури поне десетина алибита, кротуваше си вкъщи и си прибираше в джоба тлъста комисионна.
Но човек никога не можеше да бъде сигурен. Някой от роднините на Джеси Гарсия можеше да се раздрънка. Заловяха ли го на местопрестъплението, той щеше да посочи Гарсия, а Гарсия на свой ред щеше да издаде Емъри — банкерът не си правеше никакви илюзии, мексиканецът щеше да натопи и родната си майка, ако трябваше да избира между свободата и затвора. Емъри не изгаряше от желание да се прочуе като първия, когото Джеси Гарсия е натопил. Затова и бе категоричен, че няма да използва повторно услугите му.
Не знаеше доколко може да разчита и на онези калташки подмятания за Карл Хърболд. Всъщност дори не знаеше, че избягалият затворник и Корбет са свързани до днес сутринта, когато секретарката му напомни за срещата. Не че беше нужно да го прави. Тъкмо Емъри да го каже на госпожа Преспи, когато тя добави:
— Клетият стар Делри! Никога няма да се примири, че е втори баща на тези изпуснати момчета.
И през следващия половин час изложи пред шефа си всички пикантни подробности за Сесил и Карл Хърболд. Той направи тъжна физиономия. Сбърчи чело. Току възкликваше: „Мили Боже!“, или „Виж ти! Ама че работа! Какви гнусни типове!“, макар че наум вече потриваше ръце и се облизваше самодоволно. Бе добавил новата информация към арсенала си от оръжия, които смяташе да пусне в действие срещу вироглавия фермер.
Когато по време на спора подметна името на затворника, го направи уж случайно, макар че отдавна дебнеше случай да го стовари върху дебелата глава на Делри. Но ако в близко време заловяха Карл, този довод щеше да се обезсили и Емъри отново щеше да бъде на изходната точка, тоест никъде.
Разковниче за успеха му можеше да бъде и Ана Корбет. Емъри се приближи още малко.
— Разчиташ думите по устните ми, нали, Ана?
Тя кимна.
— Чудесно — ухили се банкерът. — Защото искам да разбереш колко важна може да бъде тази сделка за бъдещето ти. Помисли какво ще са за сина ти тези пари. На твое място, ако бях жена, и то глуха — добави той и я хвана за ръката, — щях да искам да осигуря добро бъдеще за себе си и за детето. Особено при такава възможност. — Емъри я помилва. — Едва ли друг път ще ти се отвори такъв случай. Щастлив съм, че именно аз съм в състояние да ти го предоставя — усмихна се Емъри и отново я погали. — Дали в скоро време да не се видим само двамата и да обсъдим всичко?
Понякога беше толкова умен, че чак се плашеше. Както и беше предполагал, жената бе зажадняла за обич. Емъри го беше надушил още първия път, когато я бе видял. Ана се правеше на строга и непристъпна, но всъщност копнееше за мъжка ласка. За ласката на някой млад мъж. Свекър й явно не я задоволяваше. Каква вълнуваща перспектива! Ана беше свикнала със стария грохнал Делри и как ли щеше да крещи и да се гърчи, ако легнеше с някой по-млад!
Още щом Емъри я докосна, тя престана да се държи така надуто. Изглеждаше непорочна и уплашена, сладка и свенлива, и тъй сексапилна, току прехапваше долна устна. Поглеждаше към горния етаж досущ гимназистка, притеснена да не я спипат бдителните й родители. Сведе мигли. Опита се да си поеме дъх и потрепери едва забележимо.
После дръпна ръката си и усмихната, му направи някакъв знак. Емъри се наведе още по-близо.
— Не знам какво ми казваш, но имам усещането, че е нещо много приятно. — Пак стисна ръката й и й намигна. — Ще държим връзка.