В полунощ угасиха флуоресцентното осветление и го замениха с мъждиви нощни лампи, така че човек да може да подремне. В чакалнята имаше само още двама души, по-възрастно семейство. Мъжът се бе отпуснал върху фотьойла и бе изпружил крака. От време на време похъркваше. Жената, вероятно негова съпруга, си изплака очите и накрая, изтощена, заспа. Джак се питаше какво ли ги е задържало тази нощ в болницата.
Накрая и Дейвид заспа върху скута на майка си. Тя го отнесе на друго канапе и го зави с одеялото, подадено от санитарката. Джак забеляза, че Ана разтърква ръце над лактите, и я докосна по дланта, за да привлече вниманието й.
— Студено ли ти е?
Младата жена посочи климатичната инсталация горе. Джак помоли санитарката за още едно одеяло и заметна с него Ана.
Благодаря — показа му тя със знаци.
— За нищо. Искаш ли нещо за пиене? Кафе? Кола? Сок?
Тя поклати глава, облегна се на възглавниците и изнемощяла, затвори очи.
Джак се намести, за да му е по-удобно. Не му трябваше много време, за да се убеди, че в риболовното списание няма нищо интересно. И второто списание не задържа задълго вниманието му. Но истината си беше, че не му се четеше — искаше му се да погледа Ана. Тя бе отпуснала глава върху облегалката на канапето и вратлето й се бе оголило и извило точно както на онази черно-бяла снимка, която тя сама си бе направила при оградата.
Явно беше много талантлива, щом се бе сетила да постави фотоапарата под такъв ъгъл и да използва толкова умело ярката светлина и наситените сенки.
Дали беше хубава? Не, не беше като манекенките и кинозвездите. За разлика от класическите хубавици тя бе… с непредсказуема красота. Чертите й бяха по-интересни и се променяха според настроението й. Имаше лице, каквито човек може да гледа вечно или поне докато не проумее защо не е в състояние да откъсне очи от него.
Джак се запита какво ли си мисли Ана за случката в конюшнята. Онази вечер бе прекосила двора така, сякаш я гонеше цяла глутница дяволи. Какво ли си е мислела и тогава?
Сигурно нищо. Или се е чудела защо не вали, какво да приготви за закуска на другия ден и дали да си купи обувките, които е видяла в града. Може би изобщо не е обърнала внимание на онова, което е станало в конюшнята. За нея то вероятно не е било чак от такова значение, каквото имаше за Джак. Виж, случката бе разтърсила из основи неговия свят, но не бе изключено да е останало незабелязано за Ана.
Колкото до Джак, онази вечер той бе на косъм от това да притегли младата жена към себе си и да я целуне по устата. А тя бе побягнала, сякаш предусетила, че той се кани да го направи. Но защо се е притеснила: защото й се е приискало да го целуне, или защото самата мисъл й е била отвратителна?
Джак се опитваше да си втълпи, че Ана си е тръгнала именно защото и тя е искала да го целуне. Но може би се заблуждаваше. Ами ако тя е избягала, защото дъхът му е лош? И има неприятна телесна миризма? Или защото Ана не го харесва?
Той не бе от мъжете, които ще наречеш красиви. Човек не би казал, че лицето му е изваяно от вещите ръце на майстор, то по-скоро сякаш бе издялано от къс дърво. Не, Джак никога нямаше да спечели конкурс по красота.
Но никога не му се беше налагало да гони жените. Все щеше да е разбрал досега, ако външността му е отблъскваща. Доста жени му бяха казвали, че намират острите му черти за сексапилни. Точно така, той беше прекалено сексапилен.
Ана беше избягала от конюшнята, защото се бе уплашила. Жените имаха инстинкт, който действаше безпогрешно, ако те бяха застрашени. Може би Ана се бе страхувала, че той ще се поддаде на животинския нагон, ще я повали върху сеното и ще я обладае.
Дявол го взел, Джак нямаше никаква представа какво си е мислела Ана!
Знаеше само, че онази нощ дълго не е могъл да заспи. Накрая се унесе, но след няколко часа се събуди, плувнал в пот, въпреки бучащата климатична инсталация, обливаща голото му тяло с леден въздух. Не помнеше скоро да се е будил толкова възбуден, с ерекция, достойна за награда.
Ана се размърда и се събуди. Трябваше да мине известно време, докато тя разбере къде е. После си спомни и мрачната действителност я затисна с тежкото си бреме.
През последните няколко седмици от живота на Дийн тя бе прекарвала дълги часове в чакалнята в болницата. Тогава нейното бдение не бе помогнало, нямаше да помогне и сега, но Ана за нищо на света нямаше да изостави Делри, както навремето не бе изоставила и Дийн.