Извърна се към канапето, където спеше Дейвид, за да се увери, че синът й е още там и е добре. Прозина се, протегна се и разкърши вдървения си врат. Погледна ръчния си часовник — до следващото свиждане оставаха доста часове.
После погледна и Джак Сойър. Той спеше, от равномерното дишане гърдите му се вдигаха и снишаваха. Беше изпружил крака и бе присвил едното си коляно. Беше отпуснал длани върху бедрата си и бе преплел лекичко пръсти.
Ана се взря в ръцете му и усети техния допир. Бе научила Дейвид на знаковата азбука, като бе намествала пръстчетата му. Беше приложила същия подход и с Джак Сойър. Но когато докосна дланта му, беше изпитала чувства, по-различни, отколкото когато бе държана ръчицата на сина си.
Пръстите на Джак бяха дълги, силни и мазолести. От външната им страна проблясваха изсветлели от слънцето косъмчета. Ноктите му бяха старателно изрязани, но тук-там кожичките се бяха разранили.
Ръката на Дейвид бе нежна и мека като на всички деца. А десницата на Джак беше на мъж, който мирише на слънце, на пот и сено; докато бяха стояли само на крачка един от друг, Ана бе видяла как пулсът му тупти в основата на врата, бе усетила дъха му върху лицето си, бе почувствала погледа му, от който я беше плиснала топла вълна.
Най-неочаквано той отвори очи и видя, че Ана го гледа. Прибра крака и се намести на канапето.
— Всичко наред ли е?
Да.
— Лекарите не казаха ли нещо?
Не.
Джак се извърна към Дейвид. Младата жена проследи погледа му, после, когато очите им отново се срещнаха, двамата се усмихнаха. Момченцето спеше по гръб, бе пъхнало едната си ръка под главата, а другата бе пуснало и тя висеше от канапето.
— Жалко, че и ние не можем да спим така сладко-сладко — възкликна Джак. — Сигурно се е уморил от плуването.
От плуването ли? Майката го погледна озадачено.
— По дяволите! Изплюх камъчето.
Тя проследи устните му, но думите, които изрече Джак, я озадачиха още повече. Той го усети и се опита да го каже по-ясно.
— Това означава, че съм издал тайната. Уча Дейвид да плува. Всеки ден тренираме по малко. Иска да те изненада.
Ана кимна, че е разбрала.
— Бяхме на реката, когато ти започна да биеш камбанката.
Когато бе дотичал в къщата, Джак беше бос, без риза. Дейвид беше само по бельо и носеше дрехите си в ръце. Ана си спомни за това чак сега. Джак и Дейвид явно се бяха облекли, докато санитарите от „Бърза помощ“ са пренасяли Делри от горния етаж на къщата до линейката. През това време Ана се беше суетила и бе проверявала дали е взела осигурителните карти и другите неща. Беше изпаднала в трескаво състояние, но нещата щяха да бъдат още по-ужасни, ако Джак не беше до нея да наглежда Дейвид.
Тя извади от дамската си чанта малко тефтерче на спирача и написа бележка, с която му благодареше.
— На мое място щеше да го направи всеки — отвърна мъжът, след като прочете написаното.
Но Ана поклати упорито глава и продължи да пише:
Не само ми помогна, но и спаси живота на Делри.
Джак сви притеснено рамене.
— Е, добре, че имах възможност да помогна. — Наведе се напред и отпусна китки върху бедрата си. Замисли се, после вдигна очи и попита Ана: — Какво се случи?
Тя изпълни няколко страници от бележничето — така Джак разбра всичко от игла до конец. Делри гледал новините в пет часа по местния телевизионен канал, по които съобщили за отвличането и двойното убийство в Луизиана, после се извинил и се качил горе. След няколко минути Ана започнала да се тревожи и също се качила да го види какво прави — така го намерила на пода.
— Слава Богу, че си усетила, че става нещо.
Тя написа:
Видях, че е много разстроен от новините.
— Защото заподозрян в убийствата е Карл Хърболд — каза Джак и довърши изречението, преди тя да го е написала в тефтерчето.
Ана беше изненадана, че Джак е наясно защо се е притеснил Делри, и й пролича.
— Знам, че двамата са свързани — поясни мъжът. — Завчера срещнахме с Делри в едно кафене Ези Хардж. Той подметна нещо за Арканзас и че Карл бил достатъчно умен, за да не припарва насам. Каза Делри да не се притеснявал. Тъй като всички говорят за бягството на затворниците в Арканзас, се досетих за какво става въпрос. Но ние с Делри трябваше да обсъдим други неща и не съм го подпитвал. А вчера подочух какво говори онзи тип Ломакс. Доколкото разбрах, каза, че хората винели Делри за прегрешенията на Карл Хърболд.
Ана написа:
Карл е доведеният син, за който ти споменах.
— Ясно.
Джак се престори, че това за него е новина, но Ана остана с усещането, че е знаел и преди. Тя общуваше с другите, като се осланяше предимно на мимиката им. Разчиташе безпогрешно езика на жестовете.