Джак я лъжеше. Не в онова, което казваше, а в онова, което премълчаваше. Ако вече знаеше, че между Делри и избягалия затворник има някаква връзка, защо се правеше, че чува за пръв път? И ако наистина непрекъснато се местеше от място на място, откъде беше разбрал? Карл и Сесил бяха в затвора вече цели двайсет години. По онова време Дийн е бил малко момче. Дори той не познаваше заварените си братя, само беше чувал за тях. А ето че един непознат, изникнал сякаш от вдън земята, знаеше за доведените синове на Делри, за които той вече не искаше и да чуе.
Джак Сойър се бе появил във фермата един ден след бягството на Карл. Дали беше съвпадение?
Заслужаваше си човек да се позамисли.
21
Според Сесил Хърболд той имаше всички основания да мисли, че го следят.
Днес беше почивният му ден. Вместо да се възползва и да си отспи, той се бе събудил по никое време — беше изнервен още преди да е станал. Не му се излизаше навън, макар да имаше чувството, че стените на апартамента ще се срутят върху него. Не го свърташе на едно място, но той не се сещаше къде да изразходва излишъка от енергия. Беше гладен, ала беше толкова притеснен, че не можеше да сложи и залък в уста.
Мисленето. Ето къде му беше проблемът. Разполагаше с твърде много време, за да мисли, а започнеше ли да мисли, моментално го налягаше манията за преследване.
Обикаляше от стая на стая, надзърташе между щорите, дебнеше дали не го наблюдават от улицата, после си казваше, че дори и да го следят, той няма как да забележи.
Няколко минути се взира през прозореца, но не забеляза нищо подозрително. По улицата, както обикновено, се движеха автомобили. На завоя нямаше спрели микробуси, които да изглеждат съмнително, не се виждаха хора, които да се мотаят без работа. Но онези типове бяха обучени да се сливат с тълпата, за да не будят подозрения. Дори и да ги виждаха всички, те знаеха как да стават невидими.
Сесил обаче знаеше, че те са тук. Изобщо не се съмняваше, че е под наблюдение.
Дори и преди да не го бяха следили, сега сто на сто го държаха под око.
Вчера сутринта той бе чул по новините за жестокото убийство на собственика на бензиностанцията и на дъщеря му в някакво затънтено градче в Луизиана. Още преди да обявят официално, че за престъплението е заподозряно братлето му, което сега се издирваше, Сесил вече се измъчваше от съмнения. Както го описваха, можеше да е работа само на Карл.
Бяха се разбрали с този непрокопсаник, че няма да привлича вниманието, ще е по-тих и от водата, за да не го надушат властите. Но той за кой ли път беше оплескал всичко.
Никога не следваше пътя на логиката. Още откакто се бе родил, си беше луда глава, правеше, каквото му скимне, не се съобразяваше с никого и нищо.
Нима наистина бе превъртял дотолкова, че да изнасилва четиринайсетгодишно дете? Открай време си падаше по младичките момичета. Но това вече беше патология. Вчера в автосервиза онзи дъртак Рейнолдс само дето не му се изсмиваше в лицето всеки път, щом го мернеше. Колегите страняха от Сесил, сякаш е прокажен. Боклуци! Не му беше притрябвало тяхното приятелство, но Бог му беше свидетел, той не искаше те да мислят, че одобрява постъпката на Карл, изнасилил едно дете!
Иззвъня телефонът. Сърцето на Сесил подскочи. Той пусна щората на прозореца, вдигна след второто позвъняване слушалката и я долепи до ухото си.
— Ало!
— Здрасти, скъпи!
— Здравей — отвърна задъхан Сесил. Беше гаджето му. — Откъде се обаждаш?
— От уличен автомат.
За разлика от брат му тя спазваше неговите напътствия.
— Браво на теб!
— Какво правиш?
— Гледам телевизия, опитвам се да си почина.
— Май не е много забавно.
— Никак, повярвай ми.
— Да намина ли след работа?
Сесил се изкуши да се съгласи. Познаваха се отскоро, но той наистина беше увлечен по нея. Ако се вярва на хората, човек веднага усеща кога наистина е влюбен. И Сесил си беше влюбен. Никога дотогава не беше изпитвал такива чувства към жена.
Тя беше страхотна. Руса. Каквито ги обичаше. Имаше тяло, заради което всички я заглеждаха. На Сесил му беше приятно да излизат заедно и всички мъже да го зяпат завистливо.
Но я харесваше не само заради външността. Тя беше и умна. Може би дори по-умна и от него. Не че беше някоя нахалница. Но и не цепеше басма на никого. И най-хубавото, в леглото си беше авантюристка, дай й да експериментира. Не се притесняваше и задето той е лежал в затвора. Нещо повече, това дори я възбуждаше и я правеше още по-ненаситна в секса. Само като се сети за това, Сесил се възбуди, но все пак прояви благоразумие.