Ези се представи. За беда Джий усещаше, че това са последните му дни, и не бе по-дружелюбен.
— Да, помня ви. Мислех, че вече сте на онзи свят.
Ези прояви приличие и не напомни на другия мъж, че макар и да е с двайсетина години по-млад от него, именно той е с единия крак в гроба.
— Не, току-що се пенсионирах.
— Защо тогава сте били толкова път? Тази проклета болница едва ли може да бъде причислена към туристическите забележителности.
Ези се притесни да не би Джий да издъхне, преди да е отговорил на въпросите му, и премина направо на темата.
— Исках да поговорим за Патси Маккоркъл.
— Ама вие още ли не сте се отказали?
— Не.
Джий се изкашля в носната кърпа.
— Какво ви интересува?
— Всичко.
— Не разполагам с много време. Защо да го пилея за някаква стара история?
Ези само го погледна и продължи да върти спокойно сламената шапка в ръцете си. Накрая Джий изруга едва чуто и пийна малко вода.
— Тя си беше курве.
— Това го знам.
— Нямам какво друго да ви казвам. И аз съм я пробвал няколко пъти. Искате ли да ви разкажа колко хубаво се чукаше? — засмя се той, но после се закашля.
Ако насреща му лежеше някой друг, Ези сигурно щеше да се разкае, че му причинява толкова мъки, и да се смили над умиращия човек. Но Джий бе толкова гнусен, че беше трудно да изпитваш състрадание към него. Когато болният спря да кашля, Ези продължи:
— Какво помните за братя Хърболд?
— Бяха луди за десетима. Хубави такива, но кофти хора. Дойдеха ли в заведението, не си тръгваха, докато не се напият до козирката, но това важеше за почти всички посетители. Несретници. Дървари. Шофьори на тежкотоварни камиони. Най-голямата измет на обществото, ето кои ми бяха клиенти!
Той смени носната кърпичка с по-голяма хавлиена кърпа, допря я до устата си и се изхрачи. За да не го притеснява, Ези се обърна към прозореца и се загледа в трепкащия от горещината въздух над паркинга.
— Вие какво? — изграчи мъжът. — Да не би да сте се уплашили, че Карл ще дойде и ще ви потърси сметка, задето сте го натопили за онова престъпление?
— Значи сте чули, че е избягал?
— То оставаше да не съм чул.
Джий едвам изричаше думите — не му достигаше въздух. Беше зле и състоянието му сякаш се влошаваше от минута на минута. Ако наистина беше обречен, Ези трябваше да измъкне от него възможно най-много информация.
— Странно, защо казвате, че съм го натопил за онова престъпление? Нима смятате, че братята нямат пръст в убийството на Патси?
— Възможно е да са я убили и те. Но може да го е направил и друг. Откъде да знам?
— Само ви питах какво е вашето мнение — отвърна Ези — устоя и не се поддаде на скандалджийското настроение на Джий.
— Вече ви казах, че Патси се слагаше на всички.
— Казахте, че е била курве.
— Все същото.
— Не съвсем.
Мъжът се вторачи в Ези и с мъка си пое въздух.
— Добре де, падаше си по мъжете. Колкото повече, толкова по-добре. Всички си я предаваха като футболна топка, а на нея й харесваше. Но някои се мръщеха, не искаха да я делят. Нали се сещате?
— Ревнували са.
Джий обузда поредния пристъп на мъчителна кашлица, като отпи от водата.
— Ако някой си е падал ревнивец, сигурно му е докривяло от онова, което е видял онази вечер.
— А на вас докривя ли ви?
— Моля?
— Докривя ли ви от онова, което видяхте?
Джий се изсмя и пак се закашля, дори се задави, затова се пресегна да вземе легенчето върху нощното шкафче. Изплю се няколко пъти и изграчи:
— Да не сте дошли да ме арестувате, Хардж?
— Не. Знам, че онази нощ не сте излизали от заведението.
— Значи сте подпитвали.
— Естествено. Ако се понапънете, сигурно ще си спомните кой от ревнивите любовници на Патси е бил в заведението.
— Тя беше преспала кажи-речи с всички клиенти на заведението. Всеки е могъл да се ядоса, че се държи така с Карл и Сесил.
— Все пак не се ли сещате за конкретен човек?
— Не.
— За някого, когото тя е зарязала заради братя Хърболд.
Мъжът отново допря кърпата до устата си и поклати глава.
— А да е разговаряла или да се е карала с някого?
Джий се позамисли и пак поклати раздразнено глава.
— Не. Слушайте, както ви казаха и всички останали, Патси беше с Хърболдови. Тръгна си с тях. Сигурно те са я пречукали. А сега защо не ме оставите да умра в мир?
Ези се изправи.
— Благодаря, че ми отделихте време. Не разчитах да науча нещо ново, но исках да опитам. И най-малката дреболия може да се окаже от полза.
— От полза за какво?