— Това са най-вкусните яйца, които съм ял някога!
Ана се направи на засегната, но Дейвид видя, че майка му само се преструва, и всички прихнаха.
— Може ли да се включа в пиршеството?
Стреснат, Джак се извърна рязко към вратата. В коридора при мокрото помещение стоеше мъж на около четирийсет и пет години. Среден на ръст. Красив. С колеблива гузна усмивка.
— Позвъних на входната врата, но никой не дойде да отвори и затова влязох през задния вход.
Джак знаеше, че мъжът лъже. Дори и да не бяха чули звънеца, щяха да видят осветлението, включило се заради Ана.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита Джак не особено любезно.
— Делри Корбет вкъщи ли е? Още ли живее тук? Видях върху портата името му.
— Да, тук живее. Но го няма.
— В болницата е — обади се и Дейвид, който се бе смъкнал от стола, за да поразгледа гостенина, който на свой ред го оглеждаше любопитно.
Джак съжали, че не се сеща как да каже на малчугана да замълчи, без да е твърде очебийно.
— В болницата ли? — свъси се измъчено посетителят. — Божичко! Дано не е нещо сериозно.
— Може да умре…
— Не е сериозно…
Джак и Дейвид бяха отговорили в един глас и бяха казали неща, които взаимно се изключваха. Човекът погледна Джак укорително, но и озадачено. Той не извърна очи. Наблюдаваха се дълго, докато накрая мъжът не издържа и извърна очи.
— Казвам се Сесил Хърболд. Доведен син съм на господин Корбет.
Ана се беше дръпнала зад Дейвид и тласкана от майчинския инстинкт, бе отпуснала ръце върху раменете му, сякаш за да го защити. И на Джак му се прииска по някакъв начин да ги защити. Излезе малко напред, така че да е между нея и момчето и по-възрастния брат Хърболд.
— Какво искате?
— Да видя втория си баща.
— Не му разрешават свиждания. Пък и не съм много сигурен, че той иска да ви вижда.
— Нали нямате нищо против да попитам кой сте вие?
— Не е моя работа да ви казвам. Защо не питате Ана?
— Ана ли? — повтори Хърболд и премести поглед към жената.
— Вдовицата на Дийн Корбет.
На Джак му се стори, че Хърболд наистина е стъписан.
— Вдовица ли? Ама наистина ли Дийн е мъртъв?
— От шест години.
— И таз добра! Какво се е случило?
Джак му обясни накратко.
— Обзалагам се, че това е съсипало Делри. Възлагаше големи надежди на момчето. Със сигурност много повече, отколкото на мен и Карл. Е, и ние му късахме нервите. — Мъжът пак се извърна към Ана и рече: — Моите съболезнования за Дийн, госпожо. Колко жалко!
Тя само кимна рязко.
— А това кой е? — поинтересува се Хърболд и се усмихна на Дейвид. — Да не е детето на Дийн? — Той приклекна пред хлапака. — Как я караш, синко? Аз съм твоят… Всъщност какъв му се падам? — прихна той. — Нещо като доведен чичо.
Дейвид вече не бе така бъбрив — явно беше усетил, че Сесил Хърболд не е добре дошъл за никого от близките му. Той се дръпна, без да казва нищо, и се сгуши в полите на майка си. Хърболд се изправи и се обърна с широка усмивка към Ана.
— Умно момченце. Одрал е кожата на Дийн.
Тя се поколеба, после направи знака за „благодаря“. Сесил я зяпна невярващо. Погледна Джак.
— Ама тя какво…
— Глуха е.
Хърболд отново премести поглед към младата жена.
— Бре, бре, бре! Но тя разбра какво й казвам.
— По устните.
— Виж ти! По устните! Възхищавам се на хора като теб, Ана. Наистина.
Джак не вярваше и на думица от дрънканиците на Сесил. Искаше му се бившият затворник да се маха час по-скоро от къщата и да не досажда на Ана и Дейвид.
— Ще предадем на Делри, че сте идвали.
— Нали казахте да съм питал Ана дали Делри иска да ме види — ухили се ни лук ял, ни лук мирисал Хърболд.
Джак наведе глава по посока на младата жена.
— Хайде, питайте.
Сесил вдигна озадачено вежди.
— Как мислите, госпожо?
Тя поклати глава.
Другият пак се ухили глупашки.
— Е, не ми остава друг избор, освен да отскоча до болницата и да си опитам късмета, може пък да го видя.
— Той не изгаря от желание да се среща с вас — отсече Джак.
Хърболд го огледа от глава до пети.
— Благодаря за предупреждението, но… Как се казвате?
— Джак Сойър.
— А познавам ли ви?
— Не.
— Значи сега сте женени за нея, за Ана, де.
— Не, наемен работник съм.
— А, наемен работник! — повтори той, като проточваше думите, и с киселата си физиономия даде да се разбере, че според него Джак не е в правото си да се разпорежда кой къде да ходи.
Обходи кухнята, огледа я хубаво, от фигурките по тапетите до шкафчетата със стъклени врати, където бяха подредени чиниите.