— Готов ли си за екшън?
— Да, Карл.
— Ще станем по-рано, но няма да бързаме. За да не подраним там и да не привличаме вниманието. Но не бива и да закъсняваме.
— Няма да закъсняваме.
— Дано само Сесил е наясно какво прави. Ако се издъни, ще го пречукам, нищо, че ми е брат. — Той дръпна Майрън, за да отклони вниманието му от лакътя, който отново се бе разкървавил. Воднистите немигащи очи се вторачиха в него, но както обикновено, си бяха изцъклени. — Помни едно, Майрън!
— Какво, Карл?
— Ако възникне спор, караница какво да предприемем, ще правиш каквото ти кажа аз. Чу ли?
— Да, Карл. Ще правя, каквото кажа аз.
— Не ти, а аз, Майрън.
— Аз.
— По дяволите…
Карл се просна на изтърбушения матрак върху леглото и се вторачи в тавана, откъдето висяха паяжини. Имаше за съучастници един безнадежден урод и брат, който периодично получаваше пристъпи от страх. Дано Сесил се е излекувал от това. Защото ако пак се уплашеше, Карл нямаше да го измъква и този път, щеше да го остави да си троши главата.
Дано брат му не направеше някоя глупост, защото… Всъщност на Карл не му се мислеше за това.
24
Ана недоумяваше защо пращат един тежко болен човек в интензивното отделение. Как ще се възстанови в тази олелия и суматоха?
Лампите светеха ослепително, олелията беше непоносима, навсякъде гъмжеше от медицински сестри и друг персонал. Мнозина говореха по телефоните на администрацията. Една санитарка миеше пода, друга събираше боклука от кошчетата за смет. Някаква огромна лелка разнасяше табли с храна, които разкарваше с метална количка — маневрираше с нея, сякаш е танк.
Когато Ана влезе в стаята на Делри, една сестра проверяваше системата. Той беше буден. Сестрата вписа нещо върху картона и излезе, за да ги остави сами.
Ана отиде при леглото и показа със знаци:
Много се радвам, че си по-добре.
— Видът ми лъже — отвърна той и погледна апаратурата, която поддържаше жизнените функции, отчиташе пулса му и дишането, празнеше пикочния му мехур, вкарваше кислород в ноздрите му, вършеше всичко, което не беше по неговите сили.
Лекарят казва, че си много по-добре. Изглеждаш по-добре, отколкото сутринта, когато надникнах да те видя. — Свекър й беше изненадан. — Спеше и реших да не те будя. Неприятни ли бяха изследванията?
— Доста.
Това бе всичко, което каза, и Ана не настоя за повече подробности — знаеше, че Делри се притеснява не толкова от неудобствата, колкото от това, че е безпомощен. Най-лошото в сърдечното му заболяване бе, че той се чувстваше унизен и слаб.
Пък и кардиологът вече й бе обяснил всичко. „Господин Корбет е в сравнително добро състояние, като се има предвид колко тежък е бил инфарктът“, й бе казал той. Изследванията били потвърдили първоначалната диагноза. Нещо повече, сърцето на Делри било пострадало сериозно от този и предишни инфаркти, останали незабелязани. „От тях сърцето е тежко увредено. Няма как да бъде излекувано.“
Кардиологът бил насърчен от това, че Делри понася добре лечението на високото кръвно налягане. Инак бил здрав и изключително силен за мъж на неговите години. В заключение лекарят бе подчертал, че е умерен оптимист.
— Как е Дейвид? — поинтересува се Делри.
Ана му обясни, че е в чакалнята заедно с Марджори Бейкър и оцветявал книжка с картинки, която искал да му подари на следващото свиждане.
— Изгарям от нетърпение да я видя. Във фермата всичко наред ли е?
Снаха му го увери, че нямало проблеми. Не му каза, че е идвал Сесил Хърболд. Чуеше ли за доведените си синове, Делри винаги се разстройваше много. При сегашното му състояние такива вълнения можеха да се окажат фатални.
Освен това Сесил вече бе напуснал града. Никой не знаеше защо е идвал, но от полицията успокоиха Ана, че са го следили, докато той е прекосил очертанията на окръга.
— Сойър грижи ли се за всичко, както трябва?
Да.
Делри се почеса по брадата.
— Знаеш, в началото му нямах вяра — каза той и замълча, сякаш очакваше снаха му да възрази или да направи някакъв коментар. Но тя не направи никакъв знак и Делри продължи: — Така де, като се замислиш, как да имаш вяра на човек, паднал сякаш от небето? Изглеждаше безобиден. Симпатичен такъв. Но все ми се струваше, че има нещо гнило. Че той има пръст в смъртта на кравите.
Сега вече не мислиш ли така?
— Не, сега вече не. Защо ще убива кравите, а мен ще спасява? Ти поне знаеш, че дължа на него живота си. Нали, Ана?
Джак бе сторил всичко възможно да възстанови дишането и сърдечната дейност на Делри, докато дойде „Бърза помощ“. Беше правил масаж на гърдите му, докато плувна целия в пот, стекла се на вадички по ръцете и голите му гърди. Дори когато Ана предложи да го отмени за малко, той отказа. Вършеше всичко всеотдайно, сякаш от това зависеше животът не на Делри, а неговият.