— Ако искаше да ми навреди, щеше да ме остави да умра. И въпреки всичко — отбеляза старецът със сключени вежди — пак ми се струва, че има нещо, което недоглеждам. Нещо, което пропускам. Какво ли?
Може би, както и самият Делри, Джак беше свързан по някакъв начин със Сесил Хърболд.
Джак бе познал веднага Хърболд. Ако не в друго, Ана беше сигурна поне в това. Може би го знаеше покрай вестниците и телевизията, които отделяха такова голямо внимание на братя Хърболд, но при всички положения го беше познал. Веднага бе застанал нащрек досущ звяр, надушил опасност. И то още преди Хърболд да се представи.
— Какво мислиш за него, Ана?
Тя излъга, защото мнението й за Джак Сойър беше противоречиво.
Не мисля нищо за него. — После разшири лъжата: — Не съм била често с него.
А бе прекарала, кажи-речи, цялата нощ само на крачка от Джак. Бе усещала кога той наистина спи и кога се преструва, точно както и тя от време на време се правеше на заспала. Защо ли бе разигравала тези смешни сценки?
Защото й беше по-лесно да се прави, че Джак не е с нея, отколкото да си признае, че когато той е наблизо, сърцето й започва да тупти по-бързо. Такава беше защитната й тактика. Не искаше да страда или да става за смях.
Открай време предпочиташе да нанася първия удар, особено с мъжете. Беше си създала този навик, за да се брани от досадните младоци, наумили си да опитат какво е да спиш с глуха.
Беше се започнало още откакто тя бе момиче. Все се намираше някое момче, което я сваляше, после й определяше среща и очакваше за оказаното внимание да бъде възнаградено със секс. Получило отказ, не можеше да се примири и се хвалеше под път и над път със завоевания, каквито нямаше. Така малко по малко й излезе име, за което, макар и то да беше безпочвено, с времето научиха всички. Кой ти ще повярва на мълчаливите възражения на едно глухо момиче? Не и момчетата — те се надяваха също да се облажат от девойчето, което, както се мълвеше по съблекалните, бутало на всички. Не и момичетата, които я гледаха накриво заради лошата й слава, но тайничко й завиждаха, че всички съученици я желаят.
Родителите й я насърчаваха да излиза с момчетата, които я търсеха. Отчаяно желаеха Ана да води нормален живот, като всички свои връстнички. Струваше им се естествено да я търсят момчета и го тълкуваха като добър знак. Не знаеха истинските причини за този интерес, а на Ана сърце не й даваше да разбулва пред тях истината защо е толкова търсена.
Не след дълго притесненията й прераснаха в омраза. Тя започна да се държи ужасно и така отблъскваше всички, и мъже, и жени, които искаха да се сприятелят с нея. Насмалко да отблъсне и Дийн Корбет. Смяташе, че и той не е по стока от другите, и в началото отказваше да се виждат. Но той продължаваше да упорства. Определяше й срещи. И сякаш не очакваше в замяна нищо друго, освен Ана да му обещае, че ще се видят отново.
Бяха се срещали, всеки ден в продължение на месеци, докато накрая той събра смелост да я погали по гърдата, и то след като изпелтечи нещо като молба да му разрешала. Може би именно тогава тя разбра, че го обича.
Предложи й да се оженят още след първия път, когато преспаха заедно. Ана се заяде, че не е нужно да се увлича чак толкова и тя смята и занапред да се люби с него независимо дали той ще се ожени за нея, или не. Дийн я увери, че не търси само секса. Искал Ана да бъдела до него до края на дните му.
За беда тези дни наистина не бяха много. След като Дийн почина, шансовете й да се запознае с някой мъж от ден на ден намаляваха. Беше вдовица с увреден слух и невръстно дете, която живееше със свекър си във ферма на много километри от града. Дори само едно от тези обстоятелства би накарало необвързаните мъже да бягат от нея, както дяволът — от тамян. А съчетани, те правеха невъзможни развлеченията и любовта.
Друго, което отблъскваше околните, беше гнусната клюка за Ана и Делри. Отидеха ли двамата никъде, младата жена усещаше как всички я попоглеждат многозначително. В тези редки случаи тя държеше главата си високо вдигната, стараеше се да изглежда спокойна и отчуждена, нещо, което бе усвоила още като дете, за да се предпази от съжалението и жестокото любопитство.
Слуховете за връзката на Ана със свекър й подклаждаха интереса на някои мъже, но и те бяха същите, както съучениците й от гимназията, които си въобразяваха, че с нея им е позволено всичко. Най-пресен беше случаят с Емъри Ломакс.