Въпреки разочарованията Ана и досега гледаше положително на любовта и секса. Дийн бе починал преди доста време, но тя още помнеше какво е да си влюбен. Помнеше сладостната тръпка на очакването. Как се е задъхвала и сърцето й е биело като обезумяло. Как на гърлото й е засядала буца. Как я е присвивало под лъжичката и зърната на гърдите й са набъбвали.
Спомените бяха съвсем ясни и живи.
Отскоро тя изпитваше отново всичко това. Всеки път, когато наблизо беше Джак Сойър.
Беше се съмнявала, че някога повторно ще бъде привлечена от мъж, при всички положения не беше очаквала, че ще тръпне и ще поруменява в присъствието на човек, който се мести от място на място, ходи с ботуши, по които е полепнала кал, и има лице, носещо белезите на отрудения живот, на мъж, изтъкан от противоречия.
Джак се разбираше чудесно с Дейвид. Обноските му също бяха безупречни. Той работеше, без да жали сили. Но нещо у Джак я смущаваше и подобно на Делри, и Ана се плашеше от него. Ами ако той беше свързан по някакъв начин с братя Хърболд?
Тя не бе готова да си стегне багажа и да побегне, както предлагаше Джак. Но щеше да й олекне, когато вкараха отново Карл Хърболд в затвора, и тя знаеше причината — ако всъщност изобщо имаше причина. — Джак да се появи във фермата толкова навреме.
Колкото до Сесил… защо ли беше идвал днес при тях?
Делри я потупа по ръката, за да привлече вниманието й, и младата жена се отърси от тревожните си мисли.
— Какво има, Ана?
Тя направи под брадичката си знака за буквата „с“, а после и за цифрата 5.
— Не на мен тия! Беше на хиляди километри оттук! Знам, че…
Притеснявам се. Искам да оздравееш.
— Ще се опитам, Ана — отвърна свекър й. — Но ако не… — Младата жена отново започна да прави знаци, но Делри се пресегна и я спря. — Ако не прескоча трапа, трябва още сега да обсъдим някои неща.
Ана се надяваше, че той няма да прави излияния, за които после ще съжаляват и двамата. Камък й падна от сърцето, когато свекър й заговори за други неща.
— Не пипай парите, които сме заделили за следването на Дейвид. Колкото и да ти е трудно, колкото и да те притиска онзи тип Ломакс, нека тези пари стоят непокътнати.
Снаха му го увери, че ще спази заръката, и му каза да не се притеснява за това.
А сега почивай.
Делри се смръщи.
— След като кажа, каквото съм длъжен да ти кажа, ще имам предостатъчно време за почивка — натърти той и се взря в лицето й. — Ана… Ана!
Тя разчете името си върху устните му и усети, че той го изрича от сърце. Притесни се, но нямаше как да го спре, трябваше да го остави да си излее душата.
— Не бях прав, че вдигнах такава пушилка, когато Дийн ми каза, че иска да се ожени за теб. Извинявай.
Идеше й да се засмее, такова облекчение изпита.
Това, Делри, е стара работа. Било, каквото било. Надживели сме го преди много години.
— Знам, но пак държах да ти се извиня. Не бях прав, като се възпротивих срещу брака ви. Беше точно жена за Дийн. Държиш се добре и с мен. Особено след като той умря.
Ана се усмихна с разбиране.
— Сърцето ми се къса, като си помисля как те оставям да се оправяш сама. Как оставям теб и Дейвид с толкова много нерешени проблеми.
Ти не ни оставяш. И единственото, което има значение, е да оздравееш и да се прибереш вкъщи.
— И това, за което ти говоря, има значение. При това огромно, особено ако не оздравея.
Очите й се напълниха със сълзи.
Трябва да оздравееш, Делри. Ако не се оправиш, все едно да подведа Дийн. Преди да издъхне, се зарекох да се грижа за теб. Не искам да не спазвам обещанието си.
Делри пак се пресегна и я хвана за ръката, но този път я притисна до гърдите си. Рядко я докосваше. Дори правеше всичко възможно да не го прави. За пръв път си позволяваше такъв толкова личен жест и това показваше колко важни за него са напътствията, които й дава. Делри дори не прибягна до знаковия език, за да не се налага да пуска ръката й. Тя четеше думите по устните му.
— Не си го подвела, Ана. Удържа на думата си, каквото и да ти струваше това. Не, повече от сигурен съм в това — добави свекър й, когато Ана се опита да изтегли ръката си и да възрази със знак. — Никак не ти беше леко да живееш с мен всичките тези години. Не ти беше… Не ти беше и забавно. Аз си бях егоист.
Младата жена поклати глава.
— Да, да, такъв си бях. Моят живот беше много по-добър, отколкото твоят и на момчето.
Ана не бе виждала никога Делри да плаче — не беше се просълзил дори на погребението на сина си. Сега обаче очите му бяха влажни и това само показваше колко силни са чувствата, с които той се опитва да се пребори.