— Да, благодаря, че се обадихте. Тя ще дойде веднага.
Джак затвори телефона и погледна Ана. Дейвид още я дърпаше и хленчеше, че е гладен и да идела в кухнята да му приготви закуската.
— Хей, юначе! — каза Джак и изкозирува. — Достатъчно смел ли си, за да изпълниш една мисия? Хайде днес да си направиш сам овесените ядки!
— Слушам! — отвърна момченцето и след като също се опита да изкозирува, хукна към кухнята.
Ана гледаше угрижено Джак. Той не я държа дълго в напрежение.
— Делри е добре, но се е разстроил много. Някой се е изтървал и му е казал, че Сесил е ходил в болницата.
Младата жена вдигна юмруци към слепоочията си и изруга.
— Взе ми думите от устата — отбеляза Джак, макар че тя не го гледаше и не разбра, че й е казал нещо.
Предния ден той не бе подвил крак чак до полунощ, когато Ана се прибра с Дейвид от болницата. Без тя изобщо да подозира, ги бе последвал, когато двамата отидоха след посещението на Сесил Хърболд в града. Искаше да види дали Хърболд ще изпълни заканата си и на своя глава ще отиде при Делри. Не се изненада, когато откри на паркинга пред болницата мустанга на Хърболд.
Спря на няколко коли от него и чака в пикапа, докато не видя, че един от полицаите в Блуър отвежда Сесил при неговия автомобил. След като Сесил потегли, една от колите на шерифството тръгна подире му и го следва, докато той напусна пределите на окръга. Но Джак продължи да кара още триста километра след Сесил.
С всяка изминала минута се притесняваше все повече, че отсъства толкова дълго от фермата. А когато реши да се обърне и да се прибере, отпраши, без да се съобразява с ограниченията в скоростта, и бе доволен, че се е върнал преди Ана. Докато се намираше в болницата, тя беше в относителна безопасност. Карл знаеше, че по всяка емисия на новините показват лицето му, и едва ли щеше да сглупи и да се появи на обществено място.
Слънцето вече клонеше към залез, а Джак не бе свършил нищо от всекидневните си задачи. Запретна се на работа, макар че не изпускаше от око къщата и току поглеждаше ръчния си часовник — часовете се изнизваха, Ана все не се прибираше и него отново го налегна тревога.
Макар и да се беше спуснала нощта, пак беше горещо и безветрено. Спечената пръст излъчваше като радиатор слънчевата топлина, която бе погълнала. Джак току обикаляше двора, напрягаше слух, да не би да има нещо необичайно, оглеждаше всички тъмни ъгълчета, в случай че там се е спотаил някой. Час по час влизаше във фургона и заставаше пред шумната климатична инсталация, та потта по кожата му да засъхне. От тревогите и жегата бе станал раздразнителен.
С всеки изминал час си представяше нови и нови неизразими страхотии, които според него със сигурност са сполетели Ана и Дейвид. Колата й вероятно се бе повредила отново и сега младата жена стоеше някъде в тъмното и не можеше да се прибере. Джак не разбираше, кажи-речи, нищо от двигатели. Сега вече съжаляваше, че не е помолил Ана да закара автомобила при монтьор, който да провери онази тръбичка.
Или те с Дейвид може би бяха катастрофирали. И сега лежаха в спешното отделение. Някой сигурно ще я попита за името на най-близкия им роднина и тя ще отвърне, че той лежи на горния етаж, в интензивното отделение. Никой няма да се сети да предупреди наемния работник, който от притеснение не можеше да си намери място.
Глождеше го и тревогата за братя Хърболд. Бе проследил Сесил едва ли не до Арканзас. И какво от това? Те двамата с Карл не бяха някакви дребни мошеници. По рождение си бяха бандити, а през годините, когато бяха лежали по затворите, се бяха превърнали в закоравели престъпници. С ненадейното си посещение Сесил вероятно искаше да прикрие брат си Карл. Сигурно го бе инсценирал колкото да отклони вниманието, а Карл беше взел на мушка Ана и Дейвид, единствените двама души, на които Делри Корбет наистина държеше. Точно така! Ана и Дейвид бяха отвлечени от тия негодници, братята!
Джак тъкмо грабна ключовете от пикапа, за да отиде в болницата и да се увери, че Ана и Дейвид са здрави и читави, когато видя при портата фаровете на колата й.
Докато Ана стигне при къщата, Джак вече беше на верандата и стоеше в сянката на пълзящото растение, за да й каже, че е тук, и да й предложи да отнесе Дейвид вътре в къщата, а също да попита как е Делри.
Но после си спомни острите й думи от сутринта и макар да се притесняваше до смърт за нея, все още й беше сърдит, затова остана в сумрака и я загледа как вдига заспалото момче от задната седалка на колата и го внася вътре.
Прибра се във фургона чак когато се увери, че Ана и Дейвид са на сигурно място в къщата и всички лампи са угаснали. Изтощен от напрежението и дългите часове, през които беше карал като луд, се свлече на леглото и потъна в дълбок сън.