Сега се пресегна и докосна Ана по ръката, за да привлече вниманието й.
— Какво стана в болницата? Да не би Хърболд да е заплашван теб или Делри?
Младата жена намери тефтерчето и написа:
Бях завела Дейвид долу да обядва и не съм била в чакалнята, но Марджори беше там. Хърболд се изтърсил и настоял да види Делри. Обяснили му, че не може. Тогава той вдигнал скандал. Повикали полицията. Изгонили го. Това е.
— Достатъчно, та Делри да се разстрои, когато научи — отбеляза Джак и се почеса по тила. — Какви, по дяволите, ги върши този Хърболд? Какво си е наумил?
Но Ана не знаеше отговора. Бързаше да отиде в болницата, затова вече се бе обърнала и понечи да излезе, за да се облече. Но още не бе стигнала при вратата на стаята, когато при тях нахълта Дейвид — плачеше неудържимо.
— Разлях млякото — изхлипа малчуганът. — Без да искам, мамо. Съвсем случайно.
Когато тръгна към кухнята, Ана беше съвсем объркана и стъписана, на предела на силите си. Джак я последва, сграбчи я за нощницата и я спря рязко.
— Върви да се обличаш — рече й спокойно, когато тя се обърна ядно. — Аз ще се погрижа за спешния случай тук. А ти се заеми със спешния случай в болницата. Нека днес Дейвид остане тук с мен. Искаш ли?
— Може ли, мамо? Може ли? — заподскача развълнувано от крак на крак детето, забравило за сълзите. — Мразя я тази болница. Мирише ми както когато ти бият инжекция. Може ли да остана с Джак? Моля ти се, мамо!
— Искам да заминете. Още днес. Двамата с Дейвид.
Джак бе казал, че Делри ще настоява да се махнат оттук.
И се оказа прав. Сякаш винаги беше прав, което вдъхваше на Ана спокойствие, но и я притесняваше.
Тя бе приела предложението му да наглежда Дейвид — ако се наложи, през целия ден. Щеше да се чувства гузна, задето е оставила сина си за толкова дълго и е притеснила Джак, но те наистина се забавляваха чудесно. Ето, докато бършеха разлятото мляко, двамата бяха застанали на четири крака и разсеяно й бяха махнали за довиждане.
Веднага щом Ана влезе в стаята на свекър си в интензивното отделение, той започна да я убеждава да заминела заедно с Дейвид. Делри изглеждаше по-добре, страните му дори бяха поруменели. Но Ана разбра, че е от загриженост, и се зае да го успокоява.
Нищо не ни застрашава, Делри, наистина.
— Да, но само ако се махнете оттук.
Няма да замина, докато ти си в болница. Как изобщо можеш да мислиш, че ще замина в момент като този?
— При нормални обстоятелства, да, нямаше да ми е приятно. Но вчера тук е идвал Сесил Хърболд. Така че обстоятелствата не са нормални.
Свекър й не знаеше, че преди да се появи в болницата, Хърболд е идвал и в къщата. Ако го знаеше, сигурно отдавна да е получил още един сърдечен пристъп.
— Няма да ходя никъде. Ще стоя тук при теб.
— Моля те, Ана. Направи го заради мен. Единственото, на което държа, сте вие с Дейвид. Пазех, доколкото можех, Дийн от тези момчета. Не му позволявах и да припарва до тях. Аз съм виновен за Сесил и Карл, заради мен те станаха такива. И ти с нищо не си заслужила да ги наследяваш от мен. Моля те, Ана. Не искам да умра, страхувайки се, че…
— Е, как е пациентът? — попита бодро лекарят и прекъсна Делри.
Ана бързо му драсна няколко думи:
Тази сутрин е вдигнал голяма олелия.
— Разбрах.
Това навредило ли е на сърцето му?
Кардиологът прегледа медицинския картон.
— Да, виждам тук една криволица в електрокардиограмата. Вероятно е от времето, когато се заканваше да ни съди — свъси се той на Делри, който също го погледна кисело. Лекарят се засмя и остави картона. — Според мен е на добро, че влага толкова много енергия и сили. — Пак погледна Делри и го попита: — Какво ще кажете за една разходка с вертолет?
27
— Имаш ли нещо против да отскоча до банката и да осребря чека със заплатата?
Рейнолдс, който беше седнал зад бюрото и бе вдигнал на него краката си, остави вестника и изгледа кръвнишки Сесил. Но беше трудно да се каже за какво точно е ядосан — той сякаш се бе родил намръщен.
— Ще ти го приспадна от почивката. Петнайсет минути.
— Ами ако има опашка?
— Петнайсет минути, казах!
И пак разгърна вестника.
Сесил го напсува наум, сложи си тъмните очила и излезе в лепкавата като сироп жега. Не че беше поискал кой знае какво. Всеки петък сутринта използваше почивката, за да отскочи до банката и да осребри чека със заплатата. Правеше го, откакто работеше в автосервиза. Рейнолдс просто си придаваше важности.