Ези винаги си казваше „когато Кора се върне“, а не „ако се върне“. Не си позволяваше да мисли, че жена му вече няма да си дойде.
Не си позволяваше да унива и задето предния ден е бил толкова път заради безполезната среща с Паркър Джий. Въпреки всичко бе запълнил деня си с това пътуване, пак си беше нещо!
С пътуването и с решението, което бе взел: отказва се от случая „Маккоркъл“.
Вече му беше дошло до гуша. Той биеше отбой. Последните две години беше гонил собствената си сянка. Беше уморен. Стига толкова. Край! Искаше си обратно живота. Искаше си жената.
Тази сутрин се бе събудил с подновена решимост да заличи случая от съзнанието си. Изобщо не си правеше илюзии, че ще му е лесно. Не беше шега работа да се откажеш от двайсет и две годишен навик. Разковничето бе да се заеме с нещо друго. Затова Ези тръгна да обикаля стаите една по една с надеждата да си спомни хилядите нещица, които Кора го е молила да свърши, а на него все не му е оставало време.
Дотук бе поправил шнура на лампиона в кабинета. Беше смазал пантите на задната врата. Беше сменил колелцата на канапето и бе отсъдил, че да го убият, не знае как да направи така, та вентилаторът върху тавана в спалнята да не скърца. Повика електротехник, който да го оправи.
Лошото бе, че Кора бе голяма къщовница и не след дълго Ези остана без работа.
След като поля неидентифицираното растение, скуката го натегна с пълна сила. Дали беше гладен? Може би. Дали да не отскочи до „Веселата пчеличка“ и да си поръча нещо за обяд? Заведението пак щеше да е пълно с онези типове. Пак щяха да му задават същите въпроси. Не му се ходеше там.
Претопли си консерва телешко задушено и отнесе купата с яденето и малко сухари в кабинета. Включи телевизора колкото да му прави компания — успокояваше се от човешките гласове. Беше занемарил четенето — взе брой на списание „Рийдърс Дайджест“ отпреди три месеца и прегледа съдържанието с надеждата да открие нещо, което да прикове вниманието му.
Тъкмо бе преполовил материала за някакъв човек, погълнат от кит досущ Йона, историята, за когото помнеше от неделното училище, когато започна емисията на местните новини в дванайсет. Най-важната сред тях беше за банков обир, при който били убити двама полицаи, човек от охраната на банката и един клиент. Крадците избягали със сума, чийто размер не бил установен. Въпреки че селището било малко, в банката имало много пари заради завода за автомобилни гуми наблизо.
Чрез охранителните камери била установена самоличността на обирджиите: избягалите от затвора Майрън Хътс и Карл Хърболд, а също братът на Карл — Сесил Хърболд, който бил пуснат от затвора под гаранция и работел в градчето.
Колкото и странно да било, в обира участвала и една служителка на банката — Кони Скагс. Видеокамерата била записала как трийсет и две годишната разведена служителка, която нямала деца и която колегите описвали като „свястна жена“, застрелва един от полицаите.
— Убедени сме, че ще заловим убийците и ще ги изправим пред съда — заяви развълнуваният шеф на полицията, загубил половината си хора, когато двама от общо четиримата му полицаи се опитали да осуетят обира. — Няма да позволим някой в града ни да убива полицаи и да се измъква сух от водата.
По новините съобщиха, че братя Хърболд и съучастниците им са въоръжени и много опасни. Телешкото задушено на Ези изстина, докато той слушаше как всички правозащитни органи били опасани с мрежа цял Арканзас, северозападната част на Луизиана и Североизточен Тексас.
Репортерът от новините бе заменен от водещия, който представи някакъв психолог. Доктор Едикойси заобяснява надълго и нашироко с равен глас колко травматични били последствията от подобно насилие за всички, станали очевидци на него, и за роднините на жертвите.
Ези изключи звука. Започна да гребе машинално от купата, вторачен в безмълвния екран на телевизора. Психологът беше последван от реклама за хартиени пеленки, после от жена, която показваше снежнобелия си тоалет на комшийката.
Точно като стар състезателен кон, Ези бе зареден с енергия и готов да хукне напред. Спомняше си за решението, което е взел сутринта, точно толкова смътно, колкото и за шалчето, което му бяха подарили за Деня на бащата. Допреди няколко минути бе изпаднал в настроение, с каквото се отличават домакините, гледащи в захлас една след друга сериите от поредната сладникава поредица. А сега преливаше от енергия и ръцете го сърбяха да се залови за работа.
Беше първият представител на закона, имал си вземане-даване с братя Хърболд. Пак той пръв ги беше вкарал зад решетките. Сега те бяха извършили в съседен щат жестоко престъпление и се бяха скрили сякаш вдън земя.