— Още веднъж ви благодаря.
Остави слушалката. Водата в чайника беше кипнала. Той я занесе на масата и запари пакетчето чай, което Ана си бе избрала, после отново седна срещу нея.
— Искаш ли нещо за ядене?
Ана обаче му отказа. Разбърка лъжичката захар, която бе сложила в чая с дъх на горски плодове, отпи няколко глътки и вдигна очи. Джак й подаде листчето хартия, където бе записал мястото и времето на срещата утре сутринта. Тя я прочете и кимна разсеяно.
— Госпожа Бейкър ми каза, че близо половин час са се опитвали да спасят Делри.
Направиха всичко по силите си — написа младата жена. — Безуспешно.
— Моите съболезнования, Ана.
Чертите на лицето й се изкривиха от обзелите я чувства. Сълзите, които до този момент Ана бе сдържана със сетни сили, започнаха да се стичат по страните й. Джак дръпна стола назад и понечи да стане, за да отиде при нея, но тя му показа със знак, че няма нужда.
— Заради какво получи удара? Защото е научил, че Сесил е идвал ли?
Може би — написа Ана и избърса сълзите по бузите си.
— А в болницата знаят ли за банковия обир от сутринта? — Когато младата жена кимна, Джак попита отново: — Според теб Делри разбрал ли е?
Тя сви рамене, сетне написа:
Според мен не, но беше много притеснен. Не умря в мир.
Джак само я погледна, давайки й възможност да поясни какво има предвид. Младата жена добави към написаното:
— Мисля, че не знаеше за обира, но беше уплашен от онова, което Сесил и Карл биха могли да направят. Умря, притеснен за тях, за фермата и банковия заем. А също за бъдещето на Дейвид.
После погледна Джак и той каза:
— И за теб, сигурен съм.
Какво за мен? Нима Делри ти е говорил за мен?
Младата жена се развълнува. Личеше си от почерка, с който бе написала последните три букви.
— Не се е разпростирал. Само ми е намеквал, че може би е бил несправедлив с теб.
В какъв смисъл „несправедлив“? — написа Ана, свъсила вежди.
— Ами…
Джак сам се бе поставил в неудобно положение и сега не знаеше какво да отговори. Делри никога не си беше признаван пред него, че се е държан властно и егоистично с нея, сякаш тя е негова собственост, и така я е ощетил. Беше намеквал за това, но Джак не искаше да влага думи в устата на мъртвец.
— Знам, че те обичаше.
Тя скочи като попарена и хукна към вратата. Джак насмалко да събори стола — толкова рязко се изправи, за да я догони. Младата жена изхвърча през предната врата и я затвори подире си. Джак обаче не обърна внимание на намека й и я последва на верандата. Тя се бе облегнала на стълба и бе допряла лице до него. Джак я хвана за раменете и я извърна към себе си. Ана започна да се съпротивлява, но той не се предаде толкова лесно.
— Естествено, че те обичаше, Ана, не беше нужно да ми го казва, за да го разбера. И най-големият глупак щеше да се досети.
Тя направи някакъв рязък знак. Джак сви безпомощно рамене. Ана изписа със знаци във въздуха думата буква по буква: „Как?“
— Как съм разбрал, че те обича ли? Разбрах, защото ако не те обичаше, щеше да се възползва от ситуацията. А не го е направил.
Ана сви неразбиращо рамене.
— Добре, ще ти обясня. Не е искал да му станеш любовница като условие да ти осигури покрив над главата. Бихме могли да го отдадем на срамежливост, скрупули или десетина други причини. Но мен ако питаш, Делри те е обичал прекалено много, за да засегне достойнството ти дори като ти намекне по един или друг начин да спиш с него. И не ми клати глава, все едно не разбираш какво ти говоря, защото съм сигурен, че ако не с друго, си наясно със смисъла.
Ана извърна глава и стисна очи. Джак я хвана за брадичката и извърна лицето й към себе си. Тя отвори очи, но го погледна студено и някак отчуждено.
— Права си, не ми е работа. Но виждам какво правиш.
Младата жена го изгледа гневно, сякаш питаше „И какво?“
— Виниш се, задето не си отвръщала на чувствата му. — Джак я стисна за раменете. — Недей, Ана! Не си виновна за нищо. Направила си заради Делри огромни жертви. Зарязала си образованието си. Фотографията. Приятелствата. Дори говора. Делри е бил наясно, че не си могла да споделиш чувствата му. И заради това, както и задето си останала при него, те е обичал още повече.
В началото Ана понечи да възрази, но после се отказа и отпусна рамене. Мускулите върху лицето й вече не бяха така напрегнати, високомерното й изражение отстъпи място на неизразимата тъга. Ана сведе очи.
Така, със склопени мигли, също беше много прелъстителна, макар че изобщо не го искаше. Джак се скастри наум, че пак се е сетил за онзи образ, преследват го цял ден, от сутринта, когато тя бе дотичала направо от постелята да го повика на телефона. Беше само по нощница с тънички презрамки, но в нея нямаше нищо предизвикателно.