— Тръпки ме побиват, като го гледам — призна си най-чистосърдечно Кони, сякаш Майрън не я чуваше. — Само да не му хрумне да ме докосва с гадните си гумени бели ръчища.
— Не се притеснявай, няма да те пипа — успокои я Сесил.
— Е, аз да предупредя… — закани се жената, после кръстоса ръце върху кръста си, сякаш се бранеше, обърна гръб на Майрън и се загледа през прозореца, макар че вече беше тъмно и не можеше да види кой знае какво.
Майрън бе наклонил глава напред и докато се водеше този разговор, дремеше. Върху долната му устна се бе събрала слюнка, която аха, да потече.
На Сесил му се искаше Кони да се държи по-дружелюбно с Майрън. Или поне да не изразява на всеослушание мнението си за него. И бездруго беше напечено, само това оставаше — Кони допълнително да нажежава обстановката. Това, че четиримата щяха да пътуват заедно в тясната кола толкова дълго, създаваше благодатна почва за какви ли не крамоли и караници. Ако не проявяваха по-голяма търпимост към странностите си, напрежението щеше да стане непоносимо. Карл вече се бе свъсил като буреносен облак.
Беше махнал шалчето и сакото на раирания костюм, с които се бе появил в банката. Но още беше с панталона на костюма и с лъснатите до блясък скъпи обувки. Сесил се чудеше откъде ли е задигнал всичко това. При всички положения костюмът и обувките не бяха негови.
Когато бяха разговаряли в банката, Сесил едва бе познал брат си — той си беше обръснал бакенбардите и бе пригладил назад косата си. Според плана трябваше да се срещнат там в уреченото време. В началото Сесил беше доста стъписан от дрехите, с които се е дегизирал брат му, но трябваше да признае, че маскировката е добра. Случаен човек трудно би се усъмнил, че този изваден като от кутийка преуспял млад мъж всъщност е престъпник, избягал от затвора. Карл се открояваше точно с това: беше умен за десетима.
Но въпреки че беше извършил дързък банков обир, при който бе задигнал доста тлъста сума, Карл нямаше вид на щастлив човек. А би трябвало да е на седмото небе от радост. Би трябвало да празнува успеха. Вместо това се беше свъсил като гробокопач. И Сесил си беше доста притеснен — от опит знаеше, че черните депресии на Карл не вещаят нищо добро.
За да предотврати бедствието и да разведри обстановката, той се опита да подхване разговор.
— Вие двамата ли извършихте онова на бензиностанцията?
— А ти как мислиш? — тросна се Карл.
— Предполагах, че сте вие — ръгна го весело с лакът Сесил. — Беше точно в стила на малкото ми братче. — После добави вече не така весело: — Сигурно си бил принуден да пречукаш и детето.
Карл се извърна с блеснали очи към брат си. Сесил се усмихна притеснено.
— Е, не си криви душата, де, доста жестоко си постъпил с момичето. Не че не ти влизам в положението. И още как! Напоследък разправят, че изнасилванията не са свързани със секса. А с умението да се владеем.
Карл плъзна ръката си по облегалката на съседната седалка.
— Виж ти!
— Чух го по телевизията. Има едни образователни програми, нали ги знаеш?
— Не, не ги знам. Там, където бях, не ни пускаха образователни програми.
Сесил вече съжаляваше горчиво, че изобщо е отварял дума за това.
— Даваха един документален филм за изнасилванията и в него казаха това.
— Ами казали са глупост. Чуках всичко, което мърда, и хич и не съм мислил да се владея.
— Но това е отвратително! — ахна Кони.
Карл се извърна към задната седалка.
— На теб пък кой говори? Никой. Не съм чул някой да ти е казал и една-едничка дума.
— Кони, моля ти се — намеси се и Сесил в плах опит да предотврати караницата между нея и брат си. — Кротувай там. Разговарям с Карл.
— А аз какво, да не би да съм невидима? — подметна сърдито жената.
— Не, но…
— Докато съм с вас, и аз имам право да изразявам мнението си!
Тази словесна престрелка събуди Майрън, ядоса Кони и уплаши Сесил толкова много, че той насмалко да изгуби контрол над колата и да завие към банкета. Въпреки това Сесил беше доволен, че Карл най-после е избухнал. Сега вече нямаше страшно. Атмосферата щеше да се поразведри. И все пак никак не му харесваше, че Карл му държи такъв тон.
— Какво да правя аз?
— Какво да правел той! — имитира го Карл. — Кога ти влезе в тъпата глава да мъкнеш и нея?
— Защо не попиташ мен? — обади се Кони.
— Защото питам брат си.
— И аз имам уста, не съм глухоняма.
— Я млъквай! — ревнаха в един глас братята.
Понеже го бяха събудили, Майрън реши да си убива времето, като си бърка в носа.
— С Кони се запознахме в банката — подхвана Сесил. — Нали знаеш, в петък ходех да си осребря чека със заплатата. Веднъж се заприказвахме. Започнах да чакам петъците, за да я видя. После пък тя дойде в сервиза и ме помоли да съм й оправел колата. Така започнахме да излизаме.