Когато отчето подхвана последната молитва за Делри Корбет, Емъри сведе глава, но продължи да гледа зелената трева на гробищата и да се подсмихва. Корбет беше мъртъв. Емъри дори не бе мечтал за такъв чудесен обрат на съдбата. Точно когато Конот и другите важни клечки в „Истпарк“ започваха да нервничат и да настояват за резултати, Емъри им звънна по телефона и донемайкъде радостен, им съобщи, че тази сутрин ще погребват човека, пречил им най-много да се сдобият с безценния имот.
Срещата беше насрочена за вдругиден. Емъри държеше всички козове.
— Амин — изрече той в хор със свещеника.
Детето плачеше. Ана Корбет го държеше. Емъри се присъедини към разотиващите се опечалени, за да остави най-близките да си вземат последно сбогом с мъртвеца. Самото въплъщение на покрусеността и благоприличието, той тръгна понавел глава, с бавна стъпка към редицата спрени коли — едвам се сдържеше да не се впусне във вихрен танц и да не започне да прескача надгробните камъни.
Щеше да бъде героят на „Истпарк“, това вече му беше в кърпа вързано! И как само щяха да го възнаградят, чак му се завиваше свят, като си помислеше за това. Всички пътища за шеметното му издигане във фирмата щяха да бъдат разчистени. Той щеше да прескочи ниските постове и завистниците, които ги заемаха и които не можеха да стъпят и на малкия пръст на Емъри Ломакс.
Банката и онзи скъперник, нейният директор, както и тъпият му син, грозната му секретарка госпожа Преспи — щеше да им натрие носовете на всички. Оттук нататък нищо не можеше да го спре по пътя нагоре.
Е, имаше да изчиства още една дреболия. Една малка спънка, която, ако Емъри не я преодолееше, можеше да му създаде големи главоболия.
Банковият чиновник се свъси зад скъпите маркови тъмни очила. И той не знаеше как да се справи. Работата си беше деликатна. Може би ще трябва…
Беше погълнат от мислите си и едва в последния момент забеляза Ана, която вървеше към него, придружавана от висока прошарена жена и детето. Емъри тръгна да ги пресрещне.
— Госпожо Корбет! — възкликна той и стисна ръката на Ана, после я погали и я потупа. — Моите съболезнования. — Изрече думите ясно, та Ана да го разбере, и започна да й обяснява колко бил шокиран и колко му било мъчно, че свекър й си е отишъл тъй рано. — В такива мигове думите не са в състояние да изразят мъката.
Ана кимна хладно и се опита да издърпа ръката си. Но Емъри продължи да я стиска, освен това пъхна в дланта й визитна картичка.
— Изключително важно е да ми се обадите при първа възможност. Ще бъдете изправени пред трудни финансови решения, които не търпят отлагане. Ще ви трябва човек, който да ви упъти.
Тя отскубна ръката си и му показа нещо със знаци, а високата жена с нея преведе:
— Ана ви благодари. Каза и че ви е признателна за предложението, но Делри се е погрижил да уреди всички финансови въпроси.
Усмивката на Емъри помръкна.
— Свекър ви беше човек, който мислеше за всичко. Тъкмо за това му се възхищавах.
Ана го удостои с поредната високомерна снизходителна усмивка. Детето я задърпа за ръката.
— Гладен съм, мамо. Хайде да тръгваме!
На Емъри му идеше да го удуши, но въпреки това му се усмихна.
— Кротувай, сладурче. Разговарям с майка ти.
Всъщност вече не разговаряха, защото Ана му каза с устни „довиждане“ и се обърна към лимузината, където шофьорът й държеше вратата да се качи.
Емъри си представи свъсеното лице на Конот точно толкова ясно, както виждаше пред себе си трепкащия въздух над напечения от слънцето паваж. Плувна целият в пот.
— Госпожо Корбет! — провикна се той, за да я спре.
После си даде сметка, че говори на гърба на човек, който не чува, пресегна се и я хвана за ръката, но тя веднага я дръпна.
— Извинявайте, че ви задържам. Тук е много горещо, момчето е гладно, знам и какъв тежък ден сте преживели, но… има някои неща, които не търпят отлагане…
Ана дори не направи опит да скрие раздразнението си.
— Знам кой е отровил кравите — изпелтечи Емъри.
31
Джак тъкмо претопляше на газовия котлон във фургона консервираното месо с царевица и домати по мексикански, когато на вратата почука Дейвид:
— Мама каза, че имаме ядене да нахраним цял взвод и ако не го изядем, щяло да се развали, и да си дойдел да хапнеш с нас. Искаш ли, Джак?
Той махна тигана с месото от котлона.
— Искам, разбира се, благодаря ти. Кажи на майка си, че идвам ей сега.
— Ама веднага ли ще дойдеш?