Една сутрин Джак се събуди и намери майка си мъртва в леглото. Обади се в полицията, оттам пък се обадиха на съдебния лекар, уредил да отнесат трупа. При аутопсията се установи, че майка му е починала от мозъчен аневризъм, убил я на място. Тя беше погребана без много шум.
След седмица се появи баща му.
Джак не знаеше къде да го търси, за да му съобщи, че жена му е починала. Не го намери на последния адрес, които имаше майка му, и баща му се появи съвсем случайно — беше дошъл на едно от периодичните си посещения.
Беше едва петнайсет години по-голям от Джак и с десет години по-млад от жена си и бе много по-красив от нея. Изпитваше някаква жестока наслада да й го натяква. На Джак казваше, че той е „правен на пияна глава“. „Стана една неделя вечер, когато се бях напил до козирката и от уискито виждах майка ти като през мъгла“, му беше обяснил баща му. Щом разбрал, че майка му е бременна, баща му се оженил за нея и решил, че задълженията му свършват дотук.
Когато той все пак благоволеше да се отбие да ги види, Джак, нали си беше невинно дете, тайничко се надяваше, че този път той ще остане при тях. Водеше го на най-различни места. Смееше се. Майка му също се смееше. Нощем Джак я чуваше да се кикоти и знаеше, че е щастлива, че е заедно с баща му в леглото.
Но всеки път това щастие траеше ден до пладне. Само след няколко дни родителите му започваха да се карат. Баща му се хвалеше, че когато не си бил вкъщи, бил спал с тази или онази. И това не бяха празни хвалби. Имаше приятелки и в тяхното градче. След като си тръгнеше, те продължаваха да звънят по телефона и да го търсят.
Случваше се и да се напие и да крещи като обезумял. Няколко пъти ядосаните съседи дори викаха полиция да го усмири. Джак си мечтаеше да има татко като всички други деца. Когато баща му го нямаше, на него му беше мъчно. Но така животът им беше по-спокоен и предсказуем.
Макар че майка му си отиде млада и нещастна, само Джак плака за нея. Дори и баща му да ходеше понякога на гроба й, Джак не го знаеше. След като се прибра и завари сина си сирак, баща му пак си вдигна багажа и каза на детето, което правеше всичко по силите си да се държи мъжки и да не плаче, че имал да довършва някаква работа.
— После ще си дойда завинаги. Обещавам ти.
Не се весна цели шест месеца. През това време щатската управа даде Джак за отглеждане у други семейства.
Когато майка му почина, никой не донесе домашно приготвени курабийки и сладки с кокосово брашно, каквито сега имаше отстрани на бюфета у Корбетови. Никой не предложи да му помогне. Единствената протегната ръка беше на хазяйката — тя си искаше наема, който детето не можеше да плати, защото баща му бе взел всичките пари в къщата.
— Това суфле с портокали и ананаси е много вкусно. Опитай го, Джак.
Джак се вслуша в съвета на Дейвид — суфлето наистина беше вкусно.
Всичко беше от хубаво по-хубаво: и домашно приготвената храна, и уютната домашна атмосфера. Само едно не се вписваше в тази трогателна среда: той. Колкото и да се решеше и преобличаше, пак щеше да бъде чужд човек в тази къща. Нямаше какво да търси тук и беше глупаво да се преструва, пък било то само и една вечер, че се вписва в обстановката.
Този дом не беше негов. Момчето също. За нищо на света не би си позволил да го прегръща, да го слуша как си казва вечерната молитва, а после да си легне с жената. Тя също не беше негова и никога нямаше да бъде. Джак беше убеден.
И въпреки това не можеше да си наложи да не й се любува. Погледът му отново и отново се връщаше към нея, сякаш притеглен с магнит, и накрая Дейвид се ядоса и хленчейки, тупна няколко пъти с юмруче по масата, за да привлече вниманието на Ана.
— Мамо, на теб говоря!
Следобед тя беше поспала и това й се бе отразило добре. Уморените й, зачервени от сълзите сини очи отново проблясваха. Страните й бяха поруменели. Младата жена бе свалила строгата траурна рокля и сега бе по дънки и тясна памучна блузка. Беше разпуснала косата си и връхчетата на кичурите опираха по раменете й всеки път, когато тя завърташе глава. Бе сложила на устните си червило, от което те бяха лъскави.
Но Джак си каза, че не бива да гледа устните й.
— Извинявай, Джак, но мога ли да стана от масата?
— Моля? — попита разсеяно Джак и се извърна към малчугана, който повтори въпроса си. — Защо не питаш майка си?
— Защото винаги питах дядо.
Джак погледна Ана, която позволи на сина си да стане. Той отиде да гледа телевизия в хола. Въпреки възраженията на Ана Джак й помогна да вдигне масата и да нареди чиниите в миялната машина. После отиде при задната врата и понечи да благодари и да си тръгне.
Тя обаче му махна с ръка да дойде с нея в кабинета, където включи компютъра. Както и предния път, Джак седна с лице към облегалката на стола, така, че той да вижда екрана на компютъра, а Ана да вижда лицето му.