Тя го спря с ръка.
Не, искам ти услуга — написа на клавиатурата Ана. — Лична услуга.
32
— Ето какво мисля — подхвана Сесил, после забоде с джобното си ножче една от киселите краставици и я извади от буркана.
— Мисля, че трябва да се спотайваме възможно най-дълго.
— Колко дълго?
— Няколко дена. Може би седмица.
— Седмица ли? Мили Боже! Ти да не си превъртял?
— Чуй ме, Карл! Трябва да изчакаме бурята да отмине и чак тогава да предприемаме каквото и да било. Искаш ли?
— Предложи му той от киселите краставички.
— Не — свъси се той погнусено. — Вонят на мръсни чорапи. Кой е избрал менюто?
— Ние с Кони купувахме по разпродажбите най-различни продукти. От трайните. Не знаехме колко дълго ще останем тук, а не разполагаме с хладилник.
— Не, дявол го взел — сопна се Карл и отпи от хладката бира.
Ставаше все по-кисел. Бунгалото, в което се криеха, било на някакъв познат на Кони, на братовчеда на зет й, нещо такова. Карл престана да я слуша, когато тя се впусна да обяснява родословието.
Описанието, което Кони бе дала в колата, не звучеше особено обнадеждаващо. Карл не очакваше, че ще остане възхитен от новото им убежище, но все пак таеше някаква слаба надежда, че ще бъде приятно изненадан.
Но не би! Порутената постройка оправда най-големите му страхове. Бяха пристигнали предната вечер, но дори мракът не бе успял да скрие недостатъците на бунгалото. И то не ставаше за живеене точно както онази барака, в която Карл и Майрън се бяха крили в дните преди банковия обир.
Точно това — обирът, бе единственото, което го радваше. Поне тази част от плана на Сесил беше проработила. Още не бяха броили парите, но си бяха тръгнали от банката със сума, надвишаваща очакванията на Карл.
Жалко, че трябваше да я дели с още трима души.
Сърбяха го ръцете да му поотпусне края — наистина си беше грехота да разполага с толкова пари и да не може да си ги харчи. Сега вече беше богат. С пари можеше да си купи власт, уважение и страх. Сега хората щяха да разберат с кого си имат работа. Оттук нататък всички щяха да го гледат в очите и да се съобразяват с него. Чуеха ли името му, неговите врагове — стари и нови, щяха да треперят от страх. Парите в брой действаха безпогрешно като сабя. И Карл смяташе да пронизва и обезглавява с нея всеки, застанал на пътя му. Цял живот други хора, най-често разни мухльовци, му бяха търсили сметка. Оттук нататък вече нямаше да бъде така.
Но все още му беше трудно да повярва, че е богаташ, който сее подире си страх и ужас. Къде ти! Вижте го, моля ви се, докъде се беше докарал! Тъпчеше се с незатоплено свинско с фасул от консерва в горещо мръсно бунгало, където наскоро бе умрял един плъх и вонята още се усещаше. А Карл бе създаден за друг, по-добър живот и не искаше повече да чака.
Смачка с ръка празната кутийка от бирата.
— Защо ще чакаме толкова дълго, братле?
— Защото ни търсят всички ченгета в обсег от хиляда километра — отвърна Сесил.
— Колата не бие на очи — възрази Карл.
На двайсетина километра от банката се бяха прехвърлили на друг автомобил. Кони го бе оставила на голям паркинг, където колите и камионите непрекъснато идваха и заминаваха, така че бе малко вероятно някой да го е забелязал.
— Никой не издирва тази кола, Сесил. Освен ако не си ме излъгал.
— Защо изобщо спориш с него? — намеси се Кони.
— А ти защо изобщо не вървиш на майната си? — сопна се Карл.
— Колата е безопасна — побърза да се намеси Сесил. — Сменили сме номерата. Но ако сме по шосетата, все ще се намери някой, който да ни познае. Ако сме умни, ще намалим рисковия фактор.
— Откъде ги взимаш тези засукани думички, братко? Трайни продукти. Обсег. Рисков фактор. Прекаляваш с гледането на телевизия — подсмихна се Карл и вдигна палец към Кони. — Или може би тя те е научила на тях?
— Казвам само, че не бива да рискуваме, докато по всички телевизионни канали в щата излъчват снимките ни — възрази Сесил. — Искаш ли праскова, миличка?
Той предложи на Кони буркан с компот от праскови. Тя извади една с пластмасова лъжичка, после я хвана с пръсти. Усмихна се предизвикателно на Карл и засмука мекия плод. По брадичката й потече сок. Намекът не убягна на Карл и той разбра какво си е наумила жената.
Тя се засмя, избърса с длан лепкавия сок и закачливо боцна по корема Сесил с нокът, наплескан с лак с патладжанов цвят.
— Откакто ходя с теб добрите ми обноски отидоха на кино. Ако можеше да ме види отнякъде, майка им щеше да получи сърдечен пристъп.