Карл се смръщи и пак се вторачи в консервата със свинско и боб. Уж се бе скарал на брат си на шега, но всъщност му бе говорил съвсем сериозно. Дума да няма, тази пачавра им беше помогнала много по време на обира. Друго си беше да разчиташ на вътрешен човек. Нямаше спор и че не си поплюва: без да й мигне окото, беше пратила ченгето на онзи свят.
Но последното, което трябваше на мъже, хукнали да бягат, беше някаква си Кони Скагс, която непрекъснато си придаваше важности. Беше много устата, хич не я беше страх да си каже какво мисли. Но най-неприятното бе, че не се страхуваше от Карл.
Той изруга, забучи пластмасовата лъжичка в консервата и я остави с трясък върху масата.
— Свърши ли с това, Карл?
Карл махна на Майрън да си вземе от свинското с боба. Той бе омел цяла консерва равиоли и сега облизваше лъжичката. Беше изял и консерва сардини. Нахвърли се и на боба.
„Страхотно, няма що!“, изсумтя наум Карл. Предпочиташе върху скута му да седи някоя цицеста сеньорита, а той да си пие питието и да си пуши скъпата пура. Вместо това киснеше в тази смрадлива барака накрай света, в компанията на онзи страхливец, брат си, на някаква въртиопашка, която не ставаше за нищо, и на малоумен, който плюскаше като свиня.
Не му харесваше и че Сесил се прави на голямата работа. Кой му е казал, че той командва парада тук? Кони! Точно така, тя бе виновна, тя бе напълнила главата на брат му с разни глупости и му беше втълпила, че той тук е шефът.
Карл си знаеше колко податлив е брат му на внушения. Кони му беше влязла под кожата и сега той й играеше по свирката. Нали си беше мекушав, беше фасулско да му втълпиш, че е по-умен и смел, отколкото всъщност беше.
Когато му дойдеше времето, Карл щеше да го постави на място.
Междувременно се налагаше да преглъща униженията и да търпи. Отвори със зъби пакетче печени фъстъци, изплю ивицата целофан и си сипа в шепата от ядките.
— Има още нещо в този твой план, Сесил, което не проумявам. Защо си избрал точно този маршрут? Сега вървим право на юг. Стига да не съм забравил съвсем географията, поемеш ли от горния край на Североизточен Тексас, трябва да се насочиш на югозапад, ако искаш да стигнеш в Мексико.
— Там няма къде да се скрием — изпелтечи Сесил. Кони му беше пъхнала в устата една от хлъзгавите праскови и почти не му се разбираше какво говори.
— Може ли и на мен? — попита Майрън.
Кони се подвоуми, сетне плъзна буркана към него по масата. Той бръкна с кльощави пръсти и извади една праскова.
— Божичко! — изписка жената. — Кретен! Бяла мишка! Съсипа компота! Как сега ще ги ям тия праскови!
— Затваряй си устата — изкрещя Карл. — От твоите крясъци не мога да си чуя мислите. Та какво каза, нямало къде да се скрием, а?
— Ако зацепим право през Западен Тексас, ще ни открият със самолет или вертолет.
— Там има по-малко градове, по-малко ченгета.
— Но няма къде да се скрием. Равна като тепсия долина, само тук-там се мярка по някой шубрак. Освен това очакват да тръгнем именно по този път.
Карл се облегна уж смаян на стола.
— Виж го ти него, не само е научил разни засукани думички, ами знае и какво мислят властите. Грабна ми акъла, Сесил. Ами ти, Майрън? И ти ли си в див възторг как моят батко е помислил за всичко?
— Разбира се, Карл.
— Престани, Карл! Само мислех…
— Защо непрекъснато го прекъсваш? — тросна се Кони и погледна навъсено, с нацупени устни Карл. — Ако замълчиш поне за малко, ще ти обясни всичко.
Карл побесня. Кръвта му кипна като лава. Идеше му да й счупи врата, но той овреме се овладя и нарочно заговори тихо и монотонно:
— На мен никой не ми казва кога да говоря и кога да мълча. Особено пък някаква си мърла. И особено когато приказвам с брат си.
Кони изобщо не обърна внимание на обидата, само кръстоса ръце и изсумтя:
— Уж сме тръгнали да се забавляваме. Да си изживеем приключението. Не проумявам какво се мусиш през цялото време.
— Не се муся — възрази спокойно Карл. — Майрън ме е виждал намусен хиляди пъти. Сега изобщо не се муся. Намусен ли ти изглеждам, Майрън?
Другият мъж изплю костилката на прасковата върху масата. Той не разбра шегата във въпроса на Карл и го погледна замислено.
— Общо взето, да.
Сесил скочи.
— За Бога, престанете! И двамата! Мирясай, Кони! А ти, Карл, изслушай плана ми. Ако не си съгласен, ще го обсъдим, и толкоз. Така е по-справедливо.
— О, да, много справедливо е! Като в онова пикливо ООН.
Карл долепи ръце до бедрата си, за да покаже на брат си, че има думата.
— Предлагам да караме право на юг, докато излезем на крайбрежието. Оттам отиваме в Корпъс Кристи, завиваме рязко надясно и излизаме някъде при Ларейдо.