— И ще минем през Източен Тексас?
— Бихме могли да прекосим някъде границата с Луизиана.
— Не го обичам този Източен Тексас, братко. Би трябвало да знаеш защо.
— Заради втория ни баща и онази тъпотия с Маккоркъл ли? — Той се засмя, погледна Кони и й намигна. — Дали да не му кажем малката си тайна?
Карл настръхна целият — знаеше, че онова, което му престои да чуе, няма да му допадне никак.
— Тайна ли?
— Делри е в болница, бере душа. Може да умре всеки момент, ако вече не го е направил — ухили се Сесил, сякаш бе улучил шестица от тотото.
— Ти пък откъде знаеш?
— Ходих да го видя.
— Моля? Кога?
— В деня преди обира.
— Защо?
— Ами за да отклоня вниманието — изкикоти се брат му. — Всички се хванаха на въдицата.
После той разказа на Карл как е вдигнал в болницата страхотен скандал.
— И там се хванаха. Повярваха на всичко до последната думица. Дори звъннаха на жената в полицията, която следи дали спазвам реда. Нали съм пуснат под гаранция! — Сесил отново намигна на Кони. — Ченгето в Блуър се обади на номера върху визитната картичка, която му дадох, и кой, мислиш, вдигна слушалката? Нашата Кони. Наду му главата какво свястно момче съм бил. Как смяташ, миличка? Сега сигурно има по-добро мнение за мен. И…
— Глупак!
— А? — хлъцна Сесил и се, извърна към Карл, който го гледаше с блеснали от гняв очи.
— Нали ти казах, че ще побеснее! — отбеляза Кони и започна да разглежда един от ноктите си, който се беше пукнат.
— Получи се страхотно, Карл.
— Дрън-дрън! Само си разлаял кучетата. И си вдигнал по тревога всички ченгета от тук до Браунсвил! — изкрещя брат му. — Исках да си мислят, че сме забравили за Блуър, за Делри и всички тъпотии там. А сега ти… Божичко, колко си загубен!
— Не го наричай „загубен“.
— Млъквай, Кони — извика Сесил и пак се обърна към Карл. — Аз съм ти брат, при това съм по-голям от тебе, до гуша ми дойде да ми даваш акъл. Планът беше блестящ и всичко мина по вода.
— Как ли не! Сега заради теб всички ще се обединят около Делри и Дийн…
— Дийн е мъртъв.
— Мъртъв ли?
— От доста време. Вдовицата и синът му живеят с Делри.
— Глуха е — намеси се и Кони и Карл я изгледа ядно. — Ами да — добави тя, за да покаже, че е наясно с всичко, и на него му идеше да я зашлеви. — Глуха е като пън.
— Ами Хардж? — поинтересува се Карл. — За него научи ли нещо?
— Не. Сигурно е хвърлил топа. Ето, видя ли? Какво толкова, че съм ходил?
— Забрави за ченгето под прикритие — намеси се отново Кони и този път и Сесил я изгледа така, сякаш му се искаше да я удари. За да се защити, тя поясни: — Хубаво е Карл да знае всичко.
— Какво ченге под прикритие? — подкани Карл.
— Беше във фермата на Делри, представя се за наемен работник.
— А откъде знаеш, може пък наистина да е наемен работник?
— Веднага се усъмних, че това му е само прикритие — отвърна Сесил. — Сигурно са се страхували, че след бягството от затвора ще идеш там, и са пратили човек, който да държи фермата под око.
— От ФБР ли е?
— Нямам представа. Но не е изключено. Проследи ме, докато излязох от града, но не му дадох повод да ме подозира, затова по някое време зави обратно и се върна в Блуър. Честен кръст, Карл, няма от какво да се безпокоим.
Карл се опита да се поотпусне.
— Май си прав, братко. Извинявай, че вдигнах такава пара.
Сесил си позволи да се подсмихне.
— Всички сме изнервени и напрегнати, но не е зле, братле, да си сдържаш нервите.
Карл му се усмихна чаровно.
— Знаеш, че никога не съм бил от спокойните.
— Да продължа ли с маршрута?
— Целият съм слух.
Сесил отново се върна към плана си.
— Веднъж да тръгнем оттук, ще пътуваме с колата най-много два дени, ако караме без почивка.
— Най-много два дни.
Възвърнал си самоувереността, Сесил се пресегна и потупа закачливо Карл по рамото.
— Мексико няма да ти избяга, гарантирам ти.
Карл мразеше най-много да го назидават. Още по-обидно му беше, че го прави този мухльо и смотаняк, брат му. Но се насили да се усмихне.
Сесил беше убеден, че е надделял в спора, и се протегна.
— А дотогава се отпусни и се радвай, че не си в затвора. Тук разполагаме с всички удобства.
Прегърна през рамото Кони и я придърпа към себе си. Тя пак се усмихна многозначително на Карл, сгуши се до Сесил и прокара длан по ризата към колана му. Моравите нокти почукаха палаво по токата и се плъзнаха под нея.
Сесил пламна като домат, извини се и двамата с Кони излязоха навън. Карл ги изпроводи с поглед и измърмори:
— Виж го ти него, имали сме всички удобства! Друг път, братле!
33
Джак прочете още веднъж онова, което Ана беше написала върху екрана на компютъра.