Докато тя се взираше в чертите му, Джак следеше движението на очите й. Ана наклоняваше глава ту на едната, ту на другата страна, а косата й току опираше в дланите му. Джак беше впил пръсти в стола толкова силно, че те бяха изтръпнали, кокал четата му сигурно бяха побелели, но той не погледна надолу да види. Не смееше да помръдне от страх да не развали някаква магия, накарала Ана да пожелае да го докосне. Виждаше отражението си в зениците й и недоумяваше какво толкова е открила в него, та го гледа като омагьосана.
Но я остави да го разглежда на воля. Не каза и думица. Не се дръпна. Стоеше като вкаменен. Нямаше да помръдне дори и ако Елвис бе изникнал от стената зад нея.
Младата жена се наведе още и протегна пръсти към очите му. Прокара връхчетата им по приличните на паяжина бръчици. Сетне ги плъзна по веждите, по отвесната бръчка между тях и изпъкналите скули. Очерта с показалец носа му.
Пак обхвана с длани челюстта му, този път обаче по-силно. Палците й се срещнаха при брадичката му, под долната устна. След това тя дръпна длани, сви ги в юмруци и подпря на тях брадичката си досущ дете, което са хванали да върши пакост.
Сърцето на Джак биеше като обезумяло. Но не защото еротични изживявания като това бяха нещо ново за него. Бе изгубил девствеността още в първите класове на гимназията с една своя по-отворена съученичка: заведе я в съблекалнята на гимнастическия салон по време на първата и последна училищна забава, на която някога е ходил. Докато танцуваха блус в салона, украсен с гирлянди и карамфили от разтегателна хартия, тя го затегли да излязат навън. Усамотиха се в безлюдното тъмно преддверие на съблекалнята и докато „Бий Джийс“ изпеят парчето за рая, където не попадат никой, Джак вече беше мъж.
Веднъж, докато работеше на мокрия бюфет по време на абитуриентски бал във форт Уърт, дъщерята на някакъв мултимилионер му направи минет, с който би могла да спечели и златен медал, стига на Олимпийските игри да имаше такава дисциплина.
В Канзас Сити по време на лазерно шоу на „Пинк Флойд“ някакво момиче, което Джак виждаше за пръв път, смъкна ципа на дънките му и го гали с едната ръка, докато той свърши — в другата държеше силна цигара с марихуана.
В Билингс той изпълни прищявката на някаква жена да я люби върху седлото на коня, с който яздеха под обилния сняг.
Беше запомнил тези случки, защото му се струваха странни най-малкото в сравнение с изживяванията, които беше имал с други жени. Обикновено гледаше да не усложнява половия си живот, любеше се с най-обикновени жени, с които го сближаваха две неща: самотата и физическата нужда.
Но никое от тези изживявания — независимо дали те бяха свързани със секс или с лек флирт, не можеше да се мери с онова, което той изпитваше сега, докато Ана го докосваше, и което го възбуждаше неописуемо. Вероятно защото тя го правеше с изострено любопитство, с неподправен интерес, а също и с едва загатната обич.
Джак Сойър не беше от мъжете, които можеха да се похвалят, че са видели през живота си много обич. Дума да няма, беше срещал хора, които се държаха мило с него, но те по принцип си бяха мили с всички. Никой не го беше обичал истински, не бе държал на него.
Дори майка му, която го търпеше колкото, за да изнудва с него мъжа, зарязвал я толкова пъти заради други жени. Дори баща му, който му сваляше звезди от небето, но никога през живота си не бе обичал никого, освен самия себе си.
Докато Ана… Виж, тя държеше на Джак достатъчно много, за да споделя с него мечтите си, нещо, което не бе могла да прави с Делри и дори с мъжа си. Вярваше и на преценката му, инак нямаше да му иска съвет за сделката с дървения материал. Държеше на него, в противен случай нямаше да се постарае да изглежда красива, преди да го покани на вечеря. Държеше на него, инак нямаше изобщо да го кани.
Бе дръпнала ръцете си преди доста време, но още бе вперила очи в устните му, ала не за да разчете думите, които Джак ще изрече, а така, сякаш й се искаше да го целуне. Свали длани от брадичката си и ги сложи върху ръцете му, все така впити в облегалката да стола, сякаш, ако не се държеше за него, Джак нямаше да се закрепи на планетата. Ана вдигна очи към неговите, все едно му отправяше мълчалива, но вълнуваща покана, сетне пак се взря в устата му.
Той прошепна името й и приближи съвсем малко глава — страхуваше се, че Ана ще се дръпне рязко, но още повече се страхуваше, че няма да го направи.
Младата жена отметна глава. Устните й се поотвориха.
„Бог да ми е на помощ“, помисли Джак и се наведе — вече предусещаше вкуса на устните и езика й, на страстната целувка.
Ези се чувстваше кръгъл глупак. Тайничко се надяваше, че тя няма да си е вкъщи и той ще си тръгне, без да е принуден да води разговори, но с чиста съвест.