— За Бога, Ези, трябва да занесеш нещо!
— Делри никога не ми е бил пръв приятел. Не ми беше дори добър познат.
— Но се знаем с него, откакто се помним. И сега клетото момиче трябва да се грижи само за детето. Съмнявам се някой да й е предложил помощ след всички гадни клюки за нея и Делри. Някои жени дори сред приятелките ми уж се пишат християнки, а понякога са много злобни.
— Какви клюки?
— Божичко, Ези! Поне веднъж да беше вдигнал глава от тази папка с архивите за Маккоркъл! Така щеше да знаеш какво става около теб.
— Може и да съм чул, но после да съм забравил. Обикновено не надавам ухо за клюки — отвърна мъжът й, като се опита думите му да прозвучат поне мъничко самодоволно и възмутено.
— А, не се и съмнявам — въздъхна великомъченически Кора. — Хората шушукат от години.
— Че те…
— Да. Че след смъртта на Дийн отношенията им са се променили и двамата са станали по-близки, отколкото е редно. Но не ми е работа. И да е спала, и да не е спала с него, тя го е загубила. Длъжен си да занесеш нещо.
Ези бе изумен от мълвата. Делри Корбет и снаха му? Че не само живеели под един покрив, но и спели под едни и същи завивки? Дали Делри наистина е бил способен на страсти? Нима такъв студен човек, такъв сухар беше в състояние да се влюби?
— Дрън-дрън! Не мога да си представя Делри да си съблича дрехите дори за да се окъпе, камо ли пък да се разголва пред жена.
— Какво се опитваш да направиш, Ези, да ме провокираш ли?
— Не — отрече той, но всъщност се опитваше да направи точно това.
Поредната сърдита въздишка.
— Слагам храната за помените отдясно във фризера.
— Каква храна?
Нямаше представа, че жена му е толкова подготвена за всички бедствия, които могат да сполетят приятели и съседи. След като приключиха разговора — но без да са казали и дума за помирение. — Ези отиде при фризера в килера и намери отдясно няколко плътно затворени станиолови чинии, върху които пишеше какво има вътре, за колко души е и как да се претопли.
И сега Ана Корбет държеше една от тези чинии.
— След като се размрази напълно — поясни той, — го претоплете половин час на слаб огън. Разбрахте ли? — попита той.
Младата жена кимна, обърна се да остави студената, покрита с капчици чиния върху масичката в антрето и избърса длани отзад на дънките си. Ези забеляза колко хубаво е тялото й. Опитваше се да държи очите си на равнището на лицето й, защото му се стори, че тя е без сутиен. Може би заради това и беше толкова притеснена. Току подръпваше долния край на фланелката си, потриваше ръце и стискаше устни, все едно Ези я е заварил неподготвена за гости.
Да, хубава си беше. Но той просто не бе в състояние да си представи как тя ляга в един креват с Делри. Не виждаше как дори в студена зимна нощ Делри се гуши до някого. Хората само си чешеха езиците и в мълвата нямаше нищо вярно. Или Ези не разбираше нищо от човешкия характер.
— Е, аз ще тръгвам, госпожо Корбет. Имате ли нужда от нещо?
Тя поклати глава.
— Добре тогава. Ако мога да ви помогна с нещо, предайте по хората, с които поддържате връзка.
Младата жена кимна и този път и му отвори пътната врата. Ези излезе на верандата, но не му се тръгваше. Не искаше да я плаши, ала се чувстваше длъжен да спомене братя Хърболд.
— Чух, госпожо Корбет, че завчера е идвал Сесил Хърболд — рече той, след като се обърна. — Да не е заплашват вас или момчето?
Ана поклати глава и изрече с устни „не“.
— Не знам дали покрай погребението и другото сте чули, но те с Карл успяха да оберат и банка. Все още са на свобода. Знаехте ли?
Тя кимна.
— Изненадан съм, че никой не е дошъл да пази къщата.
Младата жена вдигна пръст да му покаже да почака и влезе в къщата. Върна се с тефтерче, в което написа нещо. Обърна го към него. Той прочете:
Властите предложиха да охраняват къщата, но Делри отказа.
— Дали сега да не приемете предложението?
Не ме е страх — написа Ана. — Това е последното място, където братята ще дойдат.
— Може би сте права — рече й Ези, макар и да не бе много убеден.
От опит знаеше, че престъпниците често ги тегли да се върнат при приятели и роднини. Колкото по-гонени бяха, толкова повече им се искаше да се озоват на познато място, там, където според тях е техният дом.
Ако Ана му беше дъщеря, за нищо на света Ези нямаше да й позволи да стои в къщата, дори и тя да чуваше. Ала той нямаше власт над нея — нито професионална, нито лична, и не можеше да настоява. Затова й каза: