— Сетих се! — извика той. — Ние ще дадем това нещо на Дани като подарък за мисис Моралес!
Пабло посрещна идеята с въодушевление и Джизъс Мария се почувствува в безнадеждно малцинство. Разбирайки неговото поражение, Пабло деликатно напълни буркана му.
Мина малко време и тримата мъже започнаха да се усмихват. Пайлън разказа една много забавна история за нещо, което се случило с баща му. Доброто настроение се върна в компанията. Запяха. Джизъс Мария изпълни бавен танц, за да докаже, че не е сериозно пострадал. Виното все повече намаляваше в шишето, но още преди да се свърши, на тримата приятели се доспа. Пайлън и Пабло пропълзяха до леглото, а Джизъс Мария се настани удобно на пода до печката.
Огънят изгасна. Дълбоките мелодии на съня изпълниха къщата. Само в предната стая нещо мърдаше. С невероятна бързина благословената свещ изстрелваше своето малко копиеподобно пламъче ту нагоре, ту надолу.
По-късно тази свещица даде възможност на Пайлън, Пабло и Джизъс Мария да помислят върху някои етични проблеми. Една малка восъчна пръчка с дебел конец в нея — такова нещо, ще кажете, отговаря само на известни физически закони и на нищо друго. Нейното поведение, ще помислите, се определя от принципите на топлината и изгарянето. Вие палите фитила, восъкът пламва и фитилът намалява; свещта гори няколко часа, свършва, и това е всичко. Случаят е приключил. Съвсем скоро свещта е забравена и няма да съществува никога вече.
Но забравихте ли, че тази свещ беше благословена? Че в миг на чиста съвест или религиозно въодушевление Пабло я беше посветил на свети Франциск? Ето тук се крие онова начало, което поставя восъчния цилиндър извън властта на физическите закони.
Свещта насочваше своето светло копие към небето като художник, който изгаря собственото си същество, за да достигне божественост. Свещта ставаше все по-малка и по-малка. Отвън духна вятър и се промъкна през пукнатините на стената. Свещта се наклони. Един копринен календар с лицето на някаква красавица, която гледаше от сърцевината на американска роза, се залюля от стената. Той попадна в светлото копие. Пламъкът лизна коприната и побягна към тавана. Един скъсан тапет също пламна и падна върху куп стари вестници.
От небето светците и мъчениците гледаха надолу с твърди, неумолими лица. Свещта беше благословена. Тя принадлежеше на свети Франциск. На нейно място тази нощ свети Франциск щеше да палне голяма свещ.
Ако беше възможно да се измерят дълбините на съня, човек би казал съвсем справедливо, че Пабло, чието виновно действие предизвика пожара, спеше по-дълбоко дори и от двамата си приятели. Но тъй като бездната на съня е неизмерима, може да се каже само, че той спеше много дълбоко.
Пламъците бягаха по стените, намериха малки дупки в покрива и изскочиха в нощта. Къщата се изпълни с ревящия глас на огъня. Джизъс Мария несръчно се обърна и започна да си сваля палтото насън. Тогава една горяща летва падна върху лицето му. Той скочи с писък и застана ужасен сред яростта на огъня.
— Пайлън! — изкрещя той. — Пабло! — И изтича в другата стая, изрита приятелите си от леглото и ги избута от къщата. Пайлън все още стискаше розовия сутиен.
Те застанаха до горящата къща и погледнаха пред вратата, която огънят заграждаше като червена завеса. И вътре на масата можаха да видят, че шишето е с цели пет сантиметра вино в него.
Пайлън усети, че у Джизъс Мария се поражда диво желание за подвиг.
— Недей! — извика той. — Нека загине в пламъците като наказание, задето го оставихме.
До тях долетя воят на сирените и ревът на пожарните автомобили, които бяха тръгнали от пожарната команда в Монтерей и сега изкачваха нагорнището на втора скорост.
Пайлън бързо се обърна към Джизъс Мария.
— Бягай и кажи на Дани, че къщата му гори. Бързо бягай, Джизъс Мария!
— Защо ти не отидеш?
— Слушай! Дани не знае, че ти си наемател на къщата му. Той може би ще се разсърди малко на Пабло и на мене.
Джизъс Мария схвана логиката в думите и побягна към къщата на Дани. Къщата не светеше.
— Дани! — развика се той. — Дани, къщата ти гори!
Никой не отговори.
— Дани! — викна той отново.
В съседната къща на мисис Моралес се отвори прозорец. Дани извика ядосано:
— Какво искаш, по дяволите!
— Втората ти къща гори, Дани! Къщата, дето живеят Пабло и Пайлън!
За миг Дани не каза нищо. След това попита:
— Дойде ли пожарната команда?
— Да — викна Джизъс Мария. По това време цялото небе беше осветено. Можеше да се чуе пукането на горящите греди.