— Добре де! — каза Дани. — Щом пожарната команда не може да направи нищо, Пайлън смята ли, че аз мога да направя нещо?
Джизъс Мария чу как прозорецът се затваря с трясък, обърна се и заситни към пожара. Той знаеше, че не беше подходящ момент да се вика Дани, но в противен случай как би могло да му се съобщи? Ако не бяха казали на Дани за пожара, той можеше да се ядоса. Джизъс Мария беше доволен че все пак го е уведомил. Сега отговорността лежеше върху мисис Моралес.
Къщата беше малка, ветровита, стените бяха съвсем сухи. Може би откак горя китайският квартал, не е имало такъв бърз и резултатен пожар. Пожарникарите погледнаха пламтящите стени и почнаха да поливат храстите, дърветата и съседните къщи. За по-малко от час къщата изчезна напълно. Чак тогава маркучите се насочиха към догарящата купчина, да угасят въглените и пепелта.
Пайлън, Пабло и Джизъс Мария стояха рамо до рамо и гледаха всичко това. Половината население на Монтерей и цялото население на Тортила Флет, с изключение на Дани и мисис Моралес, щастливо стояха и наблюдаваха пламъците. Най-после, когато всичко свърши, когато само облак пара се издигаше от черния куп, Пайлън мълчаливо се обърна и закрачи.
— Къде отиваш? — повика го Пабло.
— Отивам в гората да си доспя — каза Пайлън. — И те съветвам и ти да дойдеш с мен. Ще бъде по-хубаво Дани да не ни вижда за известно време.
Другите двама мрачно кимнаха и го последваха към боровата гора.
— Нека да ни бъде за урок — рече Пайлън. — Тази работа ни научи никога да не оставяме през нощта вино в къщи.
— Следващия път — каза Пабло безнадеждно — ще го оставим навън, а тогава пък някой ще го открадне.
6
КАК ТРИМА ГРЕШНИЦИ СЕ РАЗКАЯХА И ДОБИХА ДУШЕВЕН МИР. КАК ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДАНИ СЕ ЗАКЛЕХА ВЪВ ВЕЧНА ДРУЖБА
Когато слънцето изскочи над боровете, когато земята се стопли и нощната роса изсъхна по листата на мушкатото, Дани излезе на входа да поседи на слънце и да размисли на по-топло върху известни събития. Той си свали обущата и сви пръстите на краката си върху затоплените дъски на верандата. Рано сутринта беше излязъл й видял квадратната купчина от пепел и извити водопроводни тръби, която до вчера беше неговата втора къща. Беше си позволил да изпита за малко общоприетия гняв срещу безгрижните си приятели, беше потъгувал за миг над преходността на земните притежания, която прави духовните притежания много по-ценни. Беше поразмислил как вече е загубил положението си на човек, който дава къща под наем; и след като хаосът на всички тези необходими и почтени чувства бе задоволен и изчезна, накрая се отдаде на своето истинско чувство: чувството, че най-после поне една от грижите му е изчезнала.
„Ако къщата не беше изгоряла — мислеше си той, — аз щях да ламтя за наема. Приятелите ми щяха да изстинат към мен, защото щяха да ми дължат пари. Сега ние можем да бъдем отново свободни и щастливи.“
Но Дани знаеше, че трябва да бъде малко строг към приятелите си, защото иначе щяха да го помислят за твърде мек. Затова, докато седеше на верандата и пъдеше мухите с ръка, която криеше повече предупреждение, отколкото заплаха, той си помисли за нещата, които трябваше да каже на своите приятели, преди да ги прибере отново под стряхата на своята топлота. Трябваше да им покаже, че не е човек, който може да бъде мамен. Но той копнееше по-скоро да се свърши с всичко това и пак да стане тоя Дани, когото всички обичаха, тоя Дани, когото хората търсеха, щом имат галон вино или парче месо. Като собственик на две къщи го бяха смятали за богат и той беше пропуснал много гуляи.
Пайлън, Пабло и Джизъс Мария спаха дълго върху боровите иглички в гората. Нощта им беше донесла толкова ужасни преживявания, че бяха уморени. И все пак слънцето изгря най-после в лицата им със съвсем обеден жар, полазиха ги мравки, а две сини сойки застанаха наблизо и ги нарекоха с какви ли не лоши имена.
Но това, което наистина прекрати съня им, беше една група туристи, които насядаха от другата страна на храсталака и отвориха голяма кошница. Миризмите й се понесоха към тях и те се събудиха, станаха и тогава пред тях отново се появи сериозността на положението им.
— Как почна пожарът? — плачливо попита Пабло, но никой не знаеше.
— Може би ще е по-добре за известно време да отидем в друг град — предложи Джизъс Мария. — В Уотсънвил или Салинас, те са хубави градове.
Пайлън извади сутиена от джоба си и погали с ръка меката розовина. После го дигна към слънцето и погледна през него.
— Това само отлага нещата — реши той. — Аз мисля, че ще е по-добре да идем при Дани и да си признаем грешката като малки деца при баща си. Тогава той няма да ни каже нищо лошо, защото ще му стане мъчно, И освен това, нали ще занесем подарък за мисис Моралес?