Неговите приятели кимнаха в знак на съгласие. Очите на Пайлън се насочиха през гъстия храсталак към групата туристи и по-специално към голямата кошница, откъдето идваше пронизващата миризма на пържени яйца с чер пипер. Носът му се набърчи като на заек, Той се усмихна и за миг изпадна в тиха мечтателност.
— Аз малко ще ви напусна, приятели — рече той. — По-късно ще се срещнем при каменоломната. Ако можете да се удържите, по-добре ще е да не вземате кошницата.
Те тъжно го гледаха, а Пайлън стана и тръгна между дърветата под прав ъгъл с групата и кошницата. Когато след няколко минути се чу да лае куче, да кукурига петел, някой да се смее дрезгаво, да ръмжи дива котка, да се пищи и да се вика за помощ, Пабло и Джизъс Мария никак не се учудиха, но групата туристи останаха изненадани и заинтригувани. Те оставиха кошницата си и се затичаха към разнообразните звуци.
Пабло й Джизъс Мария послушаха Пайлън, Те не взеха кошницата, но шапките и ризите им останаха завинаги след това изцапани от пържени яйца.
Към три часа следобед тримата разкаяни грешници бавно вървяха към къщата на Дани. Ръцете им бяха пълни с дарове за помирение: портокали, ябълки, банани, буркани с маслини и туршия, сандвичи с шунка, сандвичи с варени яйца, бутилки с газирана вода, картофена салата в кесийка с импрегниран картон и един брой от „Сатърди ивнинг поуст“.
Дани ги видя да идват, стана и се помъчи да си припомни нещата, които трябваше да им каже. Те се наредиха пред него и сведоха глави.
— Кучета мръсни! — завика им Дани. — Грабители на почтени къщи. Хайвер от пиявици! — Той нарече майките им крави, а бащите им — дърти овни.
Пайлън отвори чантата, която държеше, и изложи сандвичите с шунка. Дани каза, че няма повече доверие в приятелите си, че вярата му е била попарена, а приятелството му — потъпкано. И тогава престана да си спомня по-нататък, защото Пабло извади изпод пазвата си две пържени яйца с черен пипер. Но Дани се върна към по-старите поколения и се усъмни в добродетелта на техните баби и в мъжките способности на техните дядовци.
Пайлън измъкна розовия сутиен и го остави да се люлее безшумно на пръста му.
Тогава Дани забрави всичко. Той седна на верандата, приятелите му също седнаха и пакетите бяха отворени. Ядоха до болка. Един час по-късно се отпуснаха на верандата, за да си починат и да смелят спокойно храната си, а Дани попита между другото, като нещо съвсем странично:
— Как почна пожарът?
— Не знаем — обясни Пайлън. — Бяхме легнали да спим и той е почнал. Може би имаме врагове.
— Може би бог има пръст в него — каза с жар Пабло.
— Кой може да каже какво кара добрият бог да прави това, което прави? — добави Джизъс Мария.
Когато Пайлън подаде сутиена и обясни, че това е за подарък на мисис Моралес, Дани остана сдържан, Той погледна недоверчиво сутиена. Стори му се, че неговите приятели много ласкаят мисис Моралес.
— Тя не е жена, на която да се правят подаръци — отсъди той най-после. — Много често ние сами се връзваме за жените, като им подаряваме копринени чорапи.
Той не обясни на приятелите си студенината, която беше настъпила в отношенията му с мисис Моралес, откак бе станал собственик само на една къща, нито пък би могъл, от кавалерство към мисис Моралес, да разкаже за своето собствено задоволство от тази студенина.
— Ще прибера това малко нещо — каза той. — Някой път може да дотрябва на някого.
Когато се спусна вечерта и стана тъмно, те влязоха в къщата и накладоха огън от шишарки в печката.
За да им докаже, че им прощава напълно, Дани донесе литър гроздова ракия и сподели нейния огън с приятелите си.
Те преминаха с лекота към своя нов начин на живот.
— Твърде лошо е, че всички кокошки на мисис Моралес са мъртви — забеляза Пайлън.
Но дори и това не намали щастието им.
— Тя ще си купува нови две дузини в понеделник — каза Дани.
Пайлън се усмихна доволно.
— Ония кокошки на мисис Сото не бяха добри — рече той. — Аз посъветвах мисис Сото да им дава смлени стридени черупки, но тя не ми обърна внимание.
Те изпиха ракията и това им стигна, за да засили сладостта на приятелството.
— Хубаво е да имаш приятели — каза Дани, — Колко самотен се чувствува човек, ако няма приятели, с които да седне и да сподели своята ракийца.
— Или своите сандвичи — бързо добави Пайлън. Пабло още не беше надделял угризенията на съвестта си, защото подозираше какви обрати в небесната политика бяха причинили пожара на къщата.