— В какъв род войска искаш да отидеш?
— Пет пари не давам! — каза Пайлън безгрижно.
— Според мен ние имаме нужда от такива като теб в пехотата. — И Пайлън беше записан..
Сержантът се обърна към Големия Джо и Портаджи изтрезня.
— А ти къде искаш да отидеш?
— Искам да си отида в къщи — жално каза Големия Джо.
Сержантът записа и него в пехотата. Най-после погледна Дани, който спеше, както стоеше на краката си.
— А ти къде искаш да отидеш?
— А?
— Питам, в какъв род войска?
— Какво значи това в какъв род войска?
— Какво можеш да вършиш?
— Аз ли? Всичко.
— Какво работеше, преди да дойдеш тук?
— Аз ли? Дерях мулета.
— Охо, виж ти! Колко мулета можеш да караш? Дани се надвеси напред леко и професионално.
— Колко имате?
— Около трийсет хиляди — каза сержантът. Дани махна с ръка.
— Навържете ми ги и ще ги одера! — каза той. Така Дани отиде в Тексас и кара мулета, докато трая войната. Пайлън марширува с пехотата в Орегон, а Големия Джо, както ще се изясни по-нататък, отиде в затвора.
1
КАК ДАНИ, ЗАВЪРНАЛ СЕ ОТ ВОЙНАТА, СТАНА НАСЛЕДНИК И КАК СЕ ЗАКЛЕ ДА ПОКРОВИТЕЛСТВУВА БЕЗДОМНИТЕ
Когато Дани се върна от армията, научи, че е станал наследник и собственик на имущество. Неговият „виехо“, дядо му, беше умрял и оставил на Дани двете малки къщи в Тортила Флет.
Когато Дани чу за това, почувствува се леко обременен от отговорностите на собствеността. Преди изобщо да погледне имуществото си, купи един галон червено вино и го изпи почти сам. Бремето на отговорността се свлече от него и най-лошите страни от природата му излязоха наяве. Той се развика, счупи няколко стола в игралния дом на улица Алварадо, предизвика две кратки, но блестящи сбивания. Никой не обърна особено внимание на Дани. Най-сетне неговите криви, разтреперани крака го доведоха до кея, където в този ранен утринен час рибарите италианци се трупаха, надянали гумените си ботуши, за да излязат в морето.
Расовата омраза победи здравия разум в Дани. Той заплаши рибарите.
— Сицилиянски простаци! — нарече ги той. — Отровна смрад от затворническа килия! Крастави кучета! — А после извика: — Вашта мамка въшлива!
Сложи си палеца на носа и направи няколко неприлични жеста около долната половина на тялото си. Рибарите само се ухилиха, махнаха с весла и казаха:
— Здрасти, Дани! Кога се върна? Намини довечера. Имаме от новото вино!
Дани беше вбесен. Той изкрещя:
— Плюя ви на главите келяви! А те отвърнаха:
— Довиждане, Дани! Довечера ще се видим. — После се качиха на малките си лодки, гребаха до фара, запалиха моторите и отпърпориха навътре.
Дани беше оскърбен. Той се върна към улица Алварадо, чупеше прозорци по пътя и на втората пресечка един полицай го хвана за ръката. Дани изпитваше голямо уважение към закона и затова безропотно се остави да го водят. Ако не се връщаше току-що от армията след победата над Германия, щяха да го осъдят поне на шест месеца. Но сега съдията го осъди само на тридесет дни.
И тъй, Дани престоя един месец върху нара си и градския затвор на Монтерей. Веднъж драскаше мръсни рисунки по стените, а друг път си мислеше за своята кариера в армията. Времето в тази килия на градския затвор течеше мъчително за Дани. Понякога докарваха по за една нощ някой пияница, но, общо взето, престъпността в Монтерей беше в застой и Дани стоеше самотен. Отначало дървениците го дразнеха малко, но после те свикнаха с вкуса му, а той с ухапванията им и между тях се възцари мир.
Дани измисли една сатирична игра. Като хванеше някоя дървеница, смачкваше я на стената, чертаеше с молива кръг около нея и пишеше: „Кметът Клъф“. После хващаше друга и пишеше имената на останалите градски съветници. За кратко време той украси едната стена със смачкани дървеници, всяка от които носеше името на някой изтъкнат местен функционер. Рисуваше им уши и опашки, правеше им дълги носове и мустаци. Тито Ралф, надзирателят, беше скандализиран, но не се оплака, защото Дани не беше включил в рисунките нито съдията, който го бе осъдил, нито полицейските власти. Дани изпитваше огромно уважение към закона.
Една нощ, когато затворът беше съвсем безлюден, Тито Ралф влезе в килията на Дани с две шишета вино. Един час след това той излезе за още вино и Дани го придружи. В затвора им беше станало скучно. При Торели купиха вино и стояха, докато собственикът ги изхвърли. Тогава Дани се изкачи по хълма и легна сред боровете да спи, а Тито Ралф се довлече обратно и написа доклад, че затворникът е избягал.