— Когато всички духове са още на свобода? Когато е опасно даже да се стои тука? Ти си глупак, Големи Джо! Ние ще седим тук до сутринта, тогава ще отбележим мястото, но чак утре вечер ще копаем. Никой вече не може да види светлината, след като сме я покрили с кръста. А утре вечер няма да има никаква опасност.
Сега, докато седяха на боровите игли, нощта изглеждаше още по-страшна, но кръстът ги огряваше с топлината на своята святост и сигурност като малък огън, накладен на земята. И все пак като огън, накладен на земята, той стопляше само лицата им. Техните гърбове стояха изложени на студа и нечестивата мъгла, която бродеше между дърветата.
Паилън стана, начерта голям кръг около цялото място и остана вътре в кръга, преди да го затвори.
— Нека в името на светия Исус никоя нечестива сила да не прекрачи тази черта! — изпя той. След това седна отново. Сега двамата с Големия Джо се почувствуваха по-добре. Те, чуваха заглушените стъпки на морните духове-бродници, виждаха слабите светлини, които струяха от прозрачните минаващи сенки, но защитната линия на техния кръг беше недостъпна. Нищо лошо от този свят, или от другия, не беше в състояние да прекрачи кръга.
— Какво ще правиш с парите? — попита Големия Джо.
Паилън го погледна с презрение.
— Ти, изглежда, никога не си търсил съкровище, Големи Джо Портаджи, щом не знаеш какво се прави с него? Аз, няма да запазя това съкровище за себе си! Ако почна да го вадя, гледайки да го запазя за себе си, тогава съкровището само ще се заравя все по-надолу и по-надолу, като рак в морския пясък, и вече никога не ще го достигна. Не, така не бива? Аз ще изкопая това съкровище за Дани.
Идеализмът на Паилън беше неудържим. Той разказа на Големия Джо колко добър е Дани към своите приятели. — А ние нищо не сме направили за него — каза той. — Не му плащаме наем. Понякога се напиваме и чупим покъщнината. Бием се с него, когато се скараме, и го ругаем, О, ние сме много лоши, Големи Джо! Затова всички заедно, Пабло, Джизъс Мария, Пирата и аз обсъдихме и решихме. Тази нощ ние до един сме в гората да търсим съкровище, И съкровището ще бъде за Дани. Той е толкова добър, Големи Джо, толкова е мил, а ние сме така лоши! Но ако му занесем една торба със злато, той ще бъде щастлив. И само защото моето сърце е изчистено от всякаква корист, затова можах да намеря това съкровище.
— И ти няма да вземеш нищичко от него? — попита недоверчиво Големия Джо. — Нито дори за един галон вино?
Тази нощ у Паилън не бе останала ни следа от лошия Паилън.
— Не, нито една люспа злато! Нито един ръждив гологан! Всичко е за Дани, до стотинка! Джо беше разочарован.
— И аз, вървях с тебе целия този път, без да получа дори чаша вино за това? — оплака се той.
— Когато Дани вземе парите — каза Паилън деликатно. — той може би ще купи малко вино. Разбира се, аз няма да му намеквам за това, защото съкровището си е на Дани. Но мисля, че той може би ще купи малко вино и ако ти си добър към него, може да получиш една чаша.
Големия Джо се успокои, защото от дълго време познаваше Дани. Той реши, че е напълно възможно Дани да купи голямо количество вино.
Нощта се стелеше над тях. Луната залезе и остави гората в приглушена тъмнина. Сирената пищеше в мъглата. През цялата нощ Пайлън остана, неопетнен. Той дори произнесе една малка проповед на Големия Джо, както обичат да правят новопокръстените.
— Струва си да бъдеш добър и щедър — каза той. — Не само че си осигуряваш място за вечно щастие на небето, но и получаваш още тук, на земята, награда за добрината си. Човек усеща как в стомаха му се разлива някаква златна топлина, като че ли се е нагълтал с енчилада. Духът божи загръща човека в невидимо палто, по-топло от камилска вълна. Аз не винаги съм бил добър човек, Големи Джо Портаджи! Съвсем честно ти го признавам!
Големия Джо го знаеше много добре.
— Аз бях лош — продължаваше Пайлън в екстаз, той изцяло се наслаждаваше на новите си преживявания. — Аз лъжех и крадях. Развратничех. Блудствувах и споменавах божието име напразно.
— И аз — заяви радостно Големия Джо.
— И какво излезе накрая, Големи Джо Портаджи? Все съм имал едно такова лошо чувство. Знаех, че ще ида в ада. Но сега виждам, че грешникът никога не е толкова лош, че да не бъде простен? Макар и да не съм се изповядал, усещам, че промяната у мене радва бога, защото милостта му бди над мене. И ако и ти промениш живота си, Големи Джо, ако се откажеш от пиенето, от побоищата и от ония момичета, там долу, в заведението на Дора Уилямс, ще изпиташ същите чувства като мене.
Но Големия Джо беше заспал. Щом седнеше на едно място, той никога не можеше да остане дълго време буден.