Пайлън не изпитваше такава голяма наслада от божията милост, щом не можеше да разкаже за нея на Големия Джо, но той все пак седеше на земята и се вглеждаше в мястото на съкровището, докато небето посивя и утрото се появи зад мъглата. Той видя как боровете се очертаха и изскочиха от мрака, Вятърът спря. Малки сини зайци излязоха от храстите и заскачаха по боровите иглици. Очите му се затваряха, но той беше щастлив.
Когато се зазори напълно, той бутна с крак Големия Джо Портаджи.
— Време е да ходим при Дани. Съмна вече — каза Пайлън и хвърли кръста, тъй като повече не бе нужен, и изтри начертания кръг. — Не бива да оставяме знаци — предупреди той, — но трябва да запомним мястото по скалите и дърветата.
— Защо не почнем да копаем още сега? — попита Големия Джо.
— И всички от Тортила Флет да пристигнат, за да ни помогнат, нали? — каза Пайлън саркастично. И Те внимателно огледаха околността и си рекоха:
— Ето тук вдясно има три дървета едно до друго, а вляво — други две. Тук долу има храст, а там има скала.
Най-после напуснаха съкровището, като се мъчеха да помнят пътя, по който вървят.
В къщата на Дани намериха приятелите си изморени.
— Откри ли нещо? — попитаха приятелите.
— Не — бързо каза Пайлън, за да предварди признание от страна на Големия Джо.
— Абе на Пабло му се сторило, че видял светлина, но тя изчезнала, преди да отиде до нея. Пирата пък видял духа на една стара жена и с нея било кучето й.
Пирата се ухили.
— Тя ми каза, че моето умряло куче, било щастливо на оня свят — рече той.
— Водя ви Големия Джо Портаджи, той току-що се връща от армията — обяви Пайлън.
— Здрасти, Джо!
— Тука си имате хубаво местенце — рече Портаджи и се настани удобно на един стол.
— Само няма да ми лягаш в леглото! — предупреди Дани, защото той знаеше, че Джо Портаджи ще остане да живее, при тях. Начинът, по който седна на стола и кръстоса крака, показваше установеност.
Пирата излезе, взе си количката и тръгна из гората да цепи своята борина. Останалите петима легнаха под слънчевата светлина, която вече пробиваше мъглата, и в скоро време заспаха.
Събудиха се чак към средата на следобеда. Опънаха ръце, седнаха и равнодушно погледнаха залива под тях, където един кафяв танкер бавно навлизаше в морето. Пирата беше оставил чантите на масата, приятелите ги отвориха и извадиха храната, която им беше донесъл.
Големия Джо слезе по пътеката към разнебитената портичка.
— Ще се видим по-късно — обади се той на Пайлън.
Пайлън неспокойно го наблюдаваше, докато се увери, че Големия Джо слиза надолу към Монтерей, а не отива нагоре към боровата гора. Четиримата приятели седнаха на земята и мечтателно съзерцаваха как идва вечерта.
Джо Портаджи се върна по здрач. Двамата с Пайлън направиха съвещание в двора, на достатъчно разстояние, за да не ги чуят.
— Ще заемем инструменти от мисис Моралес — каза Пайлън. — До нейния курник има лопата и мотика. Като стана съвсем тъмно, те тръгнаха.
— Отиваме при едни момичета, приятелки на Джо Портаджи — обясни Пайлън. Те пропълзяха в двора на мисис Моралес и заеха инструментите. И тогава Големия Джо извади от бурените край пътя шише с един галон вино.
— Ти си взел съкровището! — извика свирепо Пайлън. — Ти си предател, куче мръсно! Големия Джо го успокои.
— Аз не съм казал къде е съкровището — рече той с известно достойнство. — Казах им така: „Намерихме съкровище, но то е за Дани. Когато Дани го получи, аз ще заема от него един долар и ще платя виното.“
Пайлън беше потресен.
— И те ти повярваха и те оставиха да вземеш виното? — попита той.
— Виж какво!… — колебаеше се Големия Джо. — Оставих им нещо в залог, за да докажа, че ще им платя долара.
Пайлън се обърна като светкавица и го хвана за гърлото.
— Какво им остави?
— Само едно одеяло, Пайлън — проплака Джо Портаджи. — Само едно малко одеялце!
Пайлън посегна да го разтърсва, но Големия Джо беше толкова тежък, че той успя да разтърси само себе си.
— Какво одеяло? — изкрещя той. — Казвай веднага, какво одеяло си откраднал? Големия Джо зарида.
— Само едно от одеялата на Дани. Само едно-едничко. Той има две. Взех му само онова, мъничкото. Не ме бий, Пайлън. Другото беше по-голямо. Дани ще си го вземе обратно, като намерим съкровището.
Пайлън го обърна и го ритна с вещина и жар.
— Свиня! — изруга той. — Мръсно крадливо говедо! Ти ще вземеш обратно одеялото и ще го върнеш, иначе ще те направя на парчета!
Големия Джо се опита да го умиротвори.
— Ама аз си помислих колко много направихме ние за Дани! — прошепна той. — Помислих си: „Дани ще бъде толкова щастлив, че ще си купи сто нови одеяла.“