— Тя е наказана — рече той. — Човек ще рече, че тя сама се наказа и това е най-хубавото. Тя имаше твоите панталони, купи ги от алчност, а сега ги няма.
Тези неща бяха отвъд разбирането на Големия Джо. Те бяха тайни, в които е най-добре да не се вниква, още повече, че така го искаше Пайлън. Големия Джо каза смирено:
— Благодаря ти, че ми върна панталоните! Но Пайлън беше толкова потънал във философски размисъл, че дори и благодарностите нямаха за него никаква стойност.
— Това е нищо — каза той. — От цялата работа е ценна само поуката, която имаме.
Те се отдалечиха от брега, завървяха нагоре и минаха покрай голямата сребърна кула на завода за газ.
Големия Джо Портаджи беше щастлив, че е заедно с Пайлън.
„Този човек се грижи за приятелите си — помисли си той. — Дори когато те спят, той бди да не им се случи зло.“
И реши някой път да направи нещо хубаво за Пайлън.
9
КАК ДАНИ БЕ ПОДМАМЕН ОТ ЕДНА ПРАХОСМУКАЧКА И КАК НЕГОВИТЕ ПРИЯТЕЛИ ГО ОТЪРВАХА
Долорес Енграсия Рамирес си живееше в своята къщурка в горната част на Тортила Флет. Работеше като чистачка по домовете на някои госпожи в Монтерей и членуваше в „Дружеството на туземците дъщери от Златния запад“. Тя не беше красива, тази тъмнолика паисана но в движенията на тялото й имаше някакво сладострастие, а в гласа й — известна гърленост, която някои мъже намираха за особено показателни. Когато премрежеше клепачи, очите й пламваха в сънна страст и онези мъже, за които плътта има значение, намираха тази страст привлекателна и дръзновено подканяща.
Станеше ли груба, тя просто беше нетърпима, но заедно с това често я спохождаха и пристъпи на влюбеност, така че в Тортила Флет я наричаха Сладура Рамирес.
Беше приятна гледка, когато в нея се пробуждаше животното. Как се навеждаше тя над пътната врата. Как приспивно шужкаше гласът й! Как леко се поклащат бедрата й ту притиснати до оградата, ту залюлявани назад, като лятна морска вълна, която е стигнала плажа и сега се връща, ту отново притиснати до-оградата! Кой би могъл да вложи толкова дрезгав смисъл в думите: „Ей, амиго! Къде отиваш?“
Вярно е, че гласът й обикновено беше хриплив, лицето й грубо и заострено като тесла, тялото й — възлесто, а желанията й — егоистични. Нейната нежност се проявяваше само веднъж или два пъти в седмицата, предимно вечер.
Когато Сладура чу, че Дани е станал наследник, тя се зарадва и за него. Замечта да стане негова любима, както мечтаеше и всяко друго женско същество в Тортила Флет. Вечер се облягаше на входната врата и чакаше мига, в който той ще мине и ще попадне в нейната клопка. Но дълго време клопката й хващаше само бедни индианци и паисаноси, които нямаха нито къщи и чиито дрехи често бяха бегълци от по-добрите чужди гардероби.
Сладура не беше доволна. Къщата й бе над къщата на Дани, в посока, към която той тръгваше съвсем рядко. Сладура не можеше сама да отиде да го потърси. Тя беше дама и нейното поведение се определяше от строгите правила на собствеността. Ако Дани, да речем, минеше наблизо, ако те седнеха да си поговорят като стари приятели, ако влезеше да изпие с нея чашка вино за компания, ако природата се окажеше твърде силна, а нейното женско съпротивление — твърде слабо, тогава нямаше да има сериозно нарушение на частната собственост. Но за нея беше немислимо да изостави своята паяжина, опъната пред входната врата.
Много месеци тя напразно чакаше всяка вечер и приемаше само ония скромни дарове, обути в дочени панталони, които случаят й изпращаше. Но тъй като в Тортила Флет има твърде ограничен брой пътеки, рано или късно Дани неизбежно щеше да мине край входната врата на Долорес Енграсия Рамирес, така и стана.
През цялото време, откак двамата се познаваха, не бе имало случай, при който Сладура да извлече повече изгода от минаването на Дани, защото Дани точно тази сутрин бе намерил цяла бъчонка с медни гвоздеи, загубени от Централната снабдителна компания, Тъй като наблизо нямаше нито един служащ от компанията, той бе сметнал, че те са изхвърлени като ненужен баласт. Дани изсипа медните гвоздеи от бъчонката и ги прибра в един чувал. После зае от Пирата количката, помоли и самия Пират да я бута вместо него и занесе находката си в Западната снабдителна компания, където продаде гвоздеите за три долара. Бъчонката подари на Пирата.
— Можеш да си държиш в нея разни работи — каза му той. Пирата много се зарадва.