— Не. Имам работа долу, в града. Закъснял съм.
— Къде си тръгнал с този розов храст!
— Един човек в Монтерей иска да го купи. Много хубав розов храст. Виж как силно мирише!
— Мини някой друг път, Пайлън!
Докато спокойно слизаше по улицата, той не дочу вика на ярост.
„Може да не й потрябва скоро“ — помисли си той.
Половината задача беше разрешена, но другата половина тепърва предстоеше.
„Какво ще прави Дани с тази машина за метене? — запита се Пайлън. — Ако я държи при себе си, Сладура ще разбере, че той я е взел. Мога ли да я хвърляна улицата? Не, защото все пак тя има стойност. Работата е хем да се отървем от нея, хем да извлечем изгода от стойността й.“
Сега вече цялата задача бе разрешена. Пайлън се упъти надолу към къщата на Торели.
Прахосмукачката беше голяма и лъскава. Когато Пайлън отново излезе на пътя, той носеше по един галон вино във всяка ръка.
В къщата на Дани приятелите го посрещнаха с мълчание. Той сложи едното шише на масата, а другото — на пода.
— Донесох подарък да занесеш на дамата — каза той на Дани. — А тук има малко вино и за нас.
Те щастливо се посгъстиха около него. Жаждата им бушуваше като гневен пожар. Когато първият галон изчезна, Пайлън вдигна буркана към светлината на свещта и погледна през стъклото.
— Нещата, които стават, нямат сами по себе си значение — каза той. — Но от всяко нещо, което става, може да се извлече поука. От това, което днес стана, ние научихме, че какъвто и да е подаръкът, особено за дама, той не трябва да довежда до даването на втори подарък. Ние научихме също така, че е грешно да се дават подаръци с голяма стойност, защото те могат-да докарат до алчност.
Първият галон беше свършил. Приятелите погледнаха Дани, за да видят как приема въпроса. Той бе стоял тихо през цялото време, но сега видя, че приятелите му очакват нещо от него.
— Тази дама имаше гореща кръв — каза той разсъдливо. — Тази дама имаше милозлива душа. Но по дяволите! — изруга той, — Това ми омръзна! — Той посегна към второто шише и отпуши тапата.
Пирата, който седеше в ъгъла при кучетата си, се усмихна и с възторг прошепна:
— По дяволите! Това ми омръзна! „Какви хубави думи!“ — помисли си Пирата, Едва бяха преполовили второто шише и едва бяха изпели две песни, когато при тях влезе младият Джони Пом-пом.
— Бях при Торели — каза той. — О, този Торели е полудял! Той вика като бесен! Удря с юмруци по масата!
Приятелите не проявиха изгарящо любопитство:
„Нещо, значи, се е случило… Ами сигурно Торели си го заслужава. Колко пъти само е отказвал на почтените си клиенти по чашка вино.“
— Какво е станало с Торели? — попита Пабло, Джони Пом-пом пое един буркан с вино.
— Торели казва, че купил от Пайлън машина за метене и когато я прикачил на електрическата жица, тя не работела. Тогава той погледнал вътре и видял, че тя няма мотор. Торели казва, че ще убие Пайлън.
Пайлън беше шокиран.
— Не знаех, че тази машина е дефектна — каза той. — Но не съм ли казвал аз, че Торели заслужава всякакво зло? Машината струва три-четири галона вино, а този скъперник Торели даде за нея само два.
Дани изпита към Пайлън топло чувство на благодарност. Той отпи малко вино и млясна с уста.
— Това вино на Торели става все по-лошо и по-лошо — каза той. — То по начало си беше помия, дето и прасетата не помирисват, но напоследък е станало толкова лошо, че дори и Чарли Марш няма да иска да го пие.
Те всички усетиха, че поне малко са отмъстили на Торели.
— Смятам, — каза Дани — да купуваме виното си от другаде, ако Торели не си вземе бележка.
10
КАК ПРИЯТЕЛИТЕ УТЕШИХА ЕДИН ЕФРЕЙТОР И ПОЛУЧИХА В ОТГОВОР УРОК ПО БАЩИНСКА ЕТИКА
Джизъс Мария Коркоран беше образец на човечност. Той винаги се опитваше да облекчи страданието, да излекува скръбта, да сподели щастието. Нямаше друг Джизъс Мария, лош или нечестив. Неговото сърце беше достъпно за всеки, който се нуждаеше от него. Неговите находчивост и остроумие бяха на разположение на всеки, който чувствуваше липсата им по-остро, отколкото Джизъс Мария.
Не друг, а той носи на гръб Хосе де да Нарие четири мили, когато Хосе си счупи крака. А когато мисис Палочико изгуби любимата си коза, онази, хубавата, дето даваше млекце и сирене, пак Джизъс Мария намери дирите на козата, спаси я от заколение и накара Големия Джо да я върне обратно. Джизъс Мария беше и оня, който един път извади пияния Чарли Марш от канавката, където той лежеше в собствената си мръсотия — подвиг, за който се изисква не само добро сърце, но и здрав стомах.
Заедно със способността си да върши добрини Джизъс Мария притежаваше и таланта да намира положения, при които се създаваше нужда да се вършат добрини.